Полша или Австрия

тук е като другаде, в полша или 
австрия, казва някой, и че
градините в англия са по-хубави

и се виждаш отново в родната 
къща, вечер под лампата
на верандата, заслушана

в шума на вятъра вън, вечерта
бе изпълнена с мисли, тела
спяха като хълмове в пейзажи

и никой не каза: ето луната
но ти я видя, как се издига
бавно нагоре от праха на

предградието, тържествена, едра
накрая ти влезе вътре,
потърси по радиото други езици,

музика, в тетрадки
записваше чутото, с думи
размести времето

Късно лято край Лейе

Един художник би видял това:
избелялата ивица трева, кестени
и липи, топлата, но отиваща си
вечерна светлина и на фона на живия плет
на отсрещния бряг минувач, неговите
мисли, как се рисуват те
и над водата чайките
и между светлото и по-тъмното зелено
палубата на яхта, плъзгането на
нещата, посоките

тук където сме седнали самата вода
не се вижда и се питам още как се
рисуват разстояния, може би все по-светло
докато ти остане бялото, и как миналото
когато ти още вървеше там

как се рисува това че вече никога
няма да вървиш там, да се дърпаш
докато баща ти те води за ръка

Филм

1

Имаше един филм който не разбирах
докато не видях края след като часове бях
витала в мрачно, безцветно пространство
и слушала разговори за празнота,
истина, все повече самотност между хората

тогава камерата показа къща
наоколо с градина, люлка, котка
в тревата, помня букове и лиственици,
паяжина от светлина в гората, и зелено,
още е пред очите ми, зелен бе краят

след всичкото сиво и черно и бяло
бе изнамерено зеленото, чудо
на смъртността, краткотрайно и безсловесно

2

бяхме изпуснали корабчето за острова
пътят не съответстваше на картата,
подминахме празните вили
от грешната страна на потока
високо в дърветата птичият екот
беше главозамайваща пролет 

внезапно пред очите ни се разгъна
степ, някаква азерска равнина
която предусещаше морето, протяжност,
в далечината нещо се движеше, кон,
бавно се спусна покривало от облаци,
дали това бе вече краят или началото

очите ни търсеха втори кон
и го откриха, легнал, сравнително
близо до първия, малка, тъмна
точка във времето и решихме да чакаме
докато и вторият махне с опашка
в меката, забавена светлина на деня

3

Гостите бавно се качват по хълма
следим ги с поглед и със същите тези очи
виждаме процепа в който слънцето изчезна
чуваме гласовете им, сега се качват в колите,
чуваме вратите, продължаваме да
стоим на ръба на нощта която се
простира безкрайна като тъмносиня вода

сега палят фаровете, потеглят и нищо не
вещае големи промени, дърветата тихичко 
шумолят, от време на време в далечината крясва сова

няма край и няма начало
ние не чезнем, ние не можем да се скрием
чуваме как някъде, близо, щурец
начева своята песен, отначало задавено, после смело
и несмутимо, не го намираме
но търсим, търсим

Гъби

                          на р. копланд

1

това са ушенца от плът
с които земята слуша
музиката на гората
за тишината, за безкрайността
или за това как е когато птиците
са отпътували

растат когато никой не ги вижда
рано сутрин или нощем
под кестените, буковете,
в меки легла от мъх и
сено, на места където между
дърветата слънчевата светлина
успява да пробие до тревата

но и това зависи пак от 
вятъра, понеже нали той е 
който люлее листата
и разгонва облаците
когато му се иска

2

и сега вече можеш да кажеш: това
е мястото, тук светлината е
приравнена с мрака, това 
е хълмът, по който преди дни
вървяхме с нашия уханен
уязвим товар

но сега ги няма, тъй че
трябва някой друг да е бил 
преди нас, другите
винаги, това ни прави някак 
по-мълчаливи, по-бавни, сякаш внезапно
тръгваме срещу вятъра

така пристигаме както и
тръгнахме, с празни ръце
и оглеждайки се наоколо виждаме
голяма, замъглена но
приятна луна
която поема пътя си покрай земята

и придобиваме смелост