Една нощ от детството ми се е запечатала ясно в спомените ми: стоя на брега на езеро в близост до хънанското село, откъдето е родът ми, около мен са се насъбрали още много хора, малки и големи, и заедно надигаме глави към чистото нощно небе. На неговия черен фон бавно прелита една звездичка – първият китайски изкуствен спътник „Дун фан хун I“. Датата е 25 април 1970 г. Аз съм на седем.
Какво ако има? Това е въпросът, който следва да си зададем, наместо да се питаме какъв е смисълът в този момент. Какво ако има толкова много светове, с толкова много живот? Невъобразимо много светове, които само чакат да бъдат открити.
Но колкото и високо да се опитваме да държим духа и разума си, телата ни ще останат да плуват в първичния бульон на живота с всичката му красота и ужас.
Сиви точки, сива точка – последната е, според Паул Клее, символ на хаоса. Много сиви точки, не една сива точка – значи, че хаосът не е един, хаосите са много.
"Ок, написал си книга – хубаво. Поканил си много хора, дошли са – чудесно. Но какво от това?“
Авторефлексии от писателя Еди Румян след първата му премиера.
Не може да има нито вътре, нито вън. Съществува само тънката мембрана между двете, върху която като витраж е изписана мечтата по това да си там, където не можеш.