В провокиращата мисълта книга на Ананд неговата свежа перспектива върху решаването на сложни социетални проблеми заслужава похвала.

Една нощ от детството ми се е запечатала ясно в спомените ми: стоя на брега на езеро в близост до хънанското село, откъдето е родът ми, около мен са се насъбрали още много хора, малки и големи, и заедно надигаме глави към чистото нощно небе. На неговия черен фон бавно прелита една звездичка – първият китайски изкуствен спътник „Дун фан хун I“. Датата е 25 април 1970 г. Аз съм на седем.

Разговор на Ани Илков с Владимир Сабоурин върху политическата естетика на радикализма.

Това е Лондон видян през очите на неговите просяци, банкери, ченгета, гангстери, разносвачи, сексуални трудещи се и доктори шарлатани.

Какво ако има? Това е въпросът, който следва да си зададем, наместо да се питаме какъв е смисълът в този момент. Какво ако има толкова много светове, с толкова много живот? Невъобразимо много светове, които само чакат да бъдат открити.

Апокалипсисът днес е в опаковка със златен бандерол и обещание за възможност за спасение. Това, което ще остане след нас, е че бяхме глупави.

Но колкото и високо да се опитваме да държим духа и разума си, телата ни ще останат да плуват в първичния бульон на живота с всичката му красота и ужас.

Сиви точки, сива точка – последната е, според Паул Клее, символ на хаоса. Много сиви точки, не една сива точка – значи, че хаосът не е един, хаосите са много.

Ретината е разрязана заради метафоризира нуждата от операция за по-добро зрение.

Този брой е визуален, но и не е, защото всичко зависи от това как гледаме на него.

"Ок, написал си книга – хубаво. Поканил си много хора, дошли са – чудесно. Но какво от това?“ Авторефлексии от писателя Еди Румян след първата му премиера.

Не може да има нито вътре, нито вън. Съществува само тънката мембрана между двете, върху която като витраж е изписана мечтата по това да си там, където не можеш.