Имаме един том, който съдържа всички негови стихосбирки от 89-а година до последните стихосбирки в новия век, и въпреки че познавах поезията на Ани Илков, четях и препрочитах отделни стихосбирки, не съм очаквал това, което преживях, прочитайки този том от 400 страници поезия. Като преживяване беше сравнимо с това да скочиш от Ниагарския водопад... И вместо обаче да се окажеш под водата с пръснало се сърце, изведнъж да се окажеш, така да се каже, сред звездите.