Славица Гаджова Свидерска

Мрачни дни през лятото

Славица Гаджова Свидерска (1984-2025, Битоля) е македонска поетеса, преводачка, доктор на филологическите науки (изследва връзките между литературата, дискурсите на властта и политическото насилие). Поезията ѝ е превеждана на английски, китайски, български, сръбски, хърватски, босненски, чешки, словашки, турски и албански език. Член е на Дружеството на писателите на Северна Македония, главен редактор на издателство „Восток“. Авторка на книгите: „Безкрайност“ (2001); „Писма“ (2012); „Политика на любовта“ (2015); „Тела“ (2016). Носителка на наградите: „Антев Златник“, „Орфеева лира“, „Караманов“ и „Енхалон“.

МРАЧНИ ДНИ ПРЕЗ ЛЯТОТО

Ето има и мрачни дни
през лятото
вероятно тогава
е позволено да боледуваш
Което не е наред
когато времето е слънчево и топло
Тогава ще те посочат с пръст
ето го необичащия
лятото ето го затворилия се
в такова прекрасно време

Вероятно и затова
има и облачни дни
през лятото
Тогава вероятно
е позволено да се боледува
и да не те сочат с пръст
вероятно е и по-естествено
да боледуваш когато вали
когато гърми
когато духа

слънцето някъде
по-бавно достига
с лъчите си

наслоили са се
много пластове
праисторически водорасли
корали морски таралежи
коруби от костенурки
миди
люспи от риби
дъбова кора
сухи листа вулканичен камък
калдъръм от римско
време

през които 
то трябва да пробие
път

ИСКАМ ДА ТЕ ПОГЛЕДНА В ОЧИ
ОЩЕ ВЕДНЪЖ

Искам да те погледна в очи
още веднъж
там е написан 
новият Гилгамеш
който не търси безсмъртие за Ендику
а само едно чувство
което да трае
малко повече
от мигване
да трае повече
от един октомври
и един декември
да бъде нещо
което постоянно започва
и не свършва
като торта на детски рожден ден
Искам още веднъж
да те погледна
в очи там е нашата
дигитална митология

Там истината
може да се види
само
по пълнолуние
подправена с морска сол
която подслажда
моите рани

В ПЪТНАТА ЧАНТА МАЙКА МИ
Е ОСТАВИЛА ЦВЕТЕ

В пътната чанта майка ми
е оставил цвете
за да цъфти пред тебе пътяТ, каза

На пътя има понякога
наистина цвете
но после веднага ти слагат
на плещите кръст
на главата венец от тръни
И срещу идващия с мир
на магаре качен
тръгват конници с копия
целейки се в ребрата

В пътната чанта майка ми
е оставила цвете
да цъфти пред тебе пътят,
каза

УБЕЖИЩЕ ОТ СТРАХА

Когато се плаша
влизам в къщата на моето детство
там има няколко подадени ръце
които ме вдигат когато ще падна
там има гума за всяка грешка
и магическа съставка в млякото с какао
Когато се плаша
влизам в къщата от рисунката на сина ми
стените ѝ не пропускат злото
бравата от входната врата
се отключва с ключ от съня
стаите миришат на торта с канела
стъпалата водят до месечината
нарисувана с флумастер
тя има очи и уста
и прилича на хляб който ще нахрани всички
щом стане тънък като кора
която отново е обла и вкусна
Когато се плаша
влизам в гардероба с играчките на сина ми
там има достатъчно кубчета отново да се изгради света
има по някое плюшено мече
и пластмасов пистолет
да го насоча към страха
когато се плаша
влизам в къщата на моето детство
влизам в къщата от рисунката на сина ми.

Превод от македонски: Митко Гогов и Николай П. Бойков