В призрачния свят на жълтата и на бялата мъгла от световете на тази поезия сънищата се завръщат. Но имаме всичките надежди, че няма отново да ни се случи прияждането на червените конници на Апокалипсиса. Предупредил ни е Поета!

Едвин Сугарев автор на над тридесет стихосбирки, от които четири издадени в САЩ, една в Унгария и една в Сърбия, три книги с проза, също на четири книги с приказки, три от които издадени във Франция, на осем публицистични книги, на стотици статии в периодичния печат.

"Песента на делфините" от Ани Илков е предговор към книгата на Полина Видас "Панспермия. Халюцинация за роман.", 2024 година от издателство Жанет-45.

"Колкото повече научаваме за гъбите, толкова по-малко смисъл има светът без тях."

В провокиращата мисълта книга на Ананд неговата свежа перспектива върху решаването на сложни социетални проблеми заслужава похвала.

Ето сега тази справедливо наградена („Иван Николов“, 2019) книга намира своето същинско социално-психологическо време: „(И всеки път по нови начини злокобно,/ когато хората внезапно прекъсват работата си/ и вдигат поглед към небето.)“

И нататък това втурнато разточителство от идеи, образи и метафори сред облика на този наш разрушителен и алогичен свят. С неизбежния епилог на една интелектуална молитва, осенена от възклика на множество мисловни и културни визии.

Магнатите вече гледат към Марс, но не така, както го правят поетите. Владимир Левчев ни кара да да четем думата отзад напред и да осъзнаваме целия Срам от злото, което допуснахме в света си.

„Машини” на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия.

Разказите в тази книга приличат на рисунки с въглен. В същото време те са като късове, излети от бронз.

Както има небе отвъд облаците, така има и смисъл отвъд свиващия се хоризонт на живота – и ние сме повече от шепа плът, шаваща в отделеното ѝ време.