Саманта Швеблин
Отрова
Откъс от романа "Отрова" на аржентинската писателка Саманта Швеблин.
„Бугония“ на Йоргос Лантимос. Филмът плаши и отвращава, като кошмар – съновната дейност се е провалила (по Фройд) и е дошло време за садистични наказания, насилие и произвола на властта.
За Патриша Пичинини, съвременна австралийска художничка, и нейните хиперреалистични скулптури, смущаващи творби на границите между естественото и изкуственото, човешкото и нечовешкото.
Размисли върху Eraserhead in a Knitted Shopping Bag, 2025, български късометражен филм, пробил в Кан и на световните кино фестивали и реплика на филма на Дейвид Линч от 1977 Earserhead.
Личността на академик Иван Тодоров беше едно такова съобщение – днес, бихме казали, метафизичното ДНК на човек, който беше свързан с живота по невъобразим начин и по именно този начин свидетелстваше за нещата, които е узнал, за катастрофите, експлозиите и скромността на щастието, за именно това „какво е животът“.
В изложбата „Случайни срещи в добавено време Милко Павлов разгръща изследване на времето – не като линейна категория, а като пластичен материал, който може да се натрупва, изтрива и отново да се добавя върху платното.
Този разговор взема повод от изложбата на Дан Тенев в Галерия DOZA, озаглавена „Самоформиращa променливa структурa“.
Разговорът е проведен на 21 юни 2025 г.
Антон се събуди от силна болка в глезена, последвана от гневен гърлен звук. Изправи се рязко и инстинктивно стисна в ръка куфара, който използваше за възглавница. Идентифицира заплахата на метър от себе си – дебела, сиво-зелена патица, с тъмночервено петно на клюна. Разказ от Калина Лазарова.
"Това е историята на един още ненаписан многогласов роман. Разказ за едно невероятно колективно приключение, мълчаливата страст на колкова много човешки същества, обединени от една загадъчна лоялност. "
"Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г.Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности."
Теория и практика на глобалния днес ирландски танц, възникнал локално, но не без връзка с танцовата култура на Европа през XVIII и XIX век.
"Ако се качиш на панорамната палуба, ще можеш да видиш Земята от там, далечна, но при все това по-близка до теб, отколкото е до мен: ясносиня дъждовна капка на езика на космоса." - откъс от романа "The Moonday letters" на финландската писателка Еми Итаранта в превод на Владимир Полеганов.
Трябва да разбереш, нашето общество е толкова огромно, че не можем да позволим на когото и да било да дразни и вълнува отделните групи, които го съставляват. Запитай се сам какво преди всичко желаем ние в нашата страна.
В призрачния свят на жълтата и на бялата мъгла от световете на тази поезия сънищата се завръщат. Но имаме всичките надежди, че няма отново да ни се случи прияждането на червените конници на Апокалипсиса. Предупредил ни е Поета!