Източник: НГ/САМСИ

В изложбата „Случайни срещи в добавено време“  (3/09/2025 - 12/10/2025 Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство) Милко Павлов разгръща изследване на времето – не като линейна категория, а като пластичен материал, който може да се натрупва, изтрива и отново да се добавя върху платното.

Процесът на работа, който художникът описва като „съхнене, търкане, напластяване, сваляне и отново добавяне“, превръща всяко произведение в поле на срещи между различни времеви пластове. Картините, подобно на паметови следи, не са фиксирани резултати, а „зони на сгъстено време“, където случайността има съществена роля. Проектът е мислен специално за пространството на "Софийски аресанал – Музей за съвременно изкуство". Самите картини съществуват в разширена времева рамка – те носят следи от процеса на създаване, продължават да живеят в изложбата и запазват присъствието си отвъд нея. Материалът сам по себе си е вече реалност, върху която художникът наслагва нови пластове, като създава усещане за „добавена реалност“. Павлов се интересува от напрежението между памет и забрава, между пластичността на времето и неговата социална нормираност. Тук можем да припомним едно наблюдение на Адорно: автономията на изкуството е и негова историчност – съпротива, която запазва цялостта си именно чрез отказ да се подчинява на комуникацията. В картините на Милко Павлов този отказ е представен визуална плътност, в която времето се натрупва като слоеве боя. Така те се превръщат в своеобразни „безпрозоречни творения“, със собствена вътрешна самостойност, която създава и собствено време. Усещането по почти приказен или по-скоро фантастичен начин да се потопиш в това време може да се доближи до утехата, че подобна паралелна добавена стойност съществува. „Добавеното време“ е художествена стратегия и философско изказване за състоянието на съвременния свят, където едновременно преживяваме глобално разширяване и свиване, които носят изпитание за вътрешното ни усещане за поносимост и предел. Картините на Милко Павлов, изградени чрез изтриване и повторно нанасяне, създават възможност да мислим за времето като за динамична материя, чиито следи остават видими върху платното. В известен смисъл процепа към райската градина винаги показва жив акт или акт на живот и именно по това подобие платната на Милко Павлов са витални във всички възможни светове – от най-добрия до най-лошия. Със своето изкуство Милко Павлов ни насочва към опита на времето като пластика. Неговите картини са „несъвпадащи съвпадения“ – места, където линейното време се разпада и се открива възможността за по-голяма, макар и недостижима картина, която остава достъпна само във фрагменти. Фрагментът обаче е скромно и голямо свидетелство за необятната надежда.

Марианна Георгиева

В разговора участват: Милко Павлов и Марианна Георгиева.
Куратор на изложбата: д-р Надежда Джакова
Звук и образ: Камен Старчев