Животът винаги е продължавал, ще продължи и след пандемията. Но това едва ли изчерпва въпроса. Животът никога не спира, защото, ако спре, се превръща в нещо друго
Не може да има нито вътре, нито вън. Съществува само тънката мембрана между двете, върху която като витраж е изписана мечтата по това да си там, където не можеш.
Ябълката не е обратното на ада, а е това познание за доброто и злото, което всеки луд пожелава да има, докато мисли, че може да обхване света с устата си.