Марианна Георгива
„Ексхумации“ и шемет
„Ексхумации“ не е опит за анатомичен разрез на миналото, а за свободна почивка край бездната, от която винаги ще ни маха зашеметяващото.
„Ексхумации“ не е опит за анатомичен разрез на миналото, а за свободна почивка край бездната, от която винаги ще ни маха зашеметяващото.
„Ексхумации“ не е опит за анатомичен разрез на миналото, а за свободна почивка край бездната, от която винаги ще ни маха зашеметяващото.
Отчаяният изследовател ще тури кръст не просто на проекта си, ами на всичко и завинаги, ще си каже, че просто няма смисъл. И сигурно ще е прав.
Този текст върви по документалната следа към комунистическите лагери, оставена от сблъсъка на семейството му с тоталитарната държава и нейния репресивен орган „Държавна сигурност”. Разказва – синът на един от най-изявените анархисти в югозападна България преди, а и след 1944 г.
Видео разказ от първо лице на Ванцети Василев – политически емигрант в Америка.
„Сестри Палавееви“ може да бъде прочетен и като единствения роман за онези времена, който не е поръчан от режима по образец, нито е писан под индигото на „положителния строител на комунизма.
"За нас – за мен и мои съмишленици - русофилията и русофобията са ирационален избор."
Мълчанието се е разположило над Козаревец през 1944 година и до 1990 година най-категорично лежи в общата памет на селото.
За чик-лит, Венета Райкова и Дж. К. Роулинг.
Заговорихме се с тоя човек за екстремна музика и стрелките със замаяна лекота отидоха на цифрата пет. Сипах си чаша вино и литър вода, а удоволствието от общуването ни отведе до клубната сцена на английския север през 90-те години на миналия век.
"Прелистване на света" и още три стихотворения от нов поетичен цикъл на Владимир Левчев.
Сюрреалистичен, полифоничен и едновременно с това жесток и натуралистичен в името на една непостижима хуманност.
Трябва да разбереш, нашето общество е толкова огромно, че не можем да позволим на когото и да било да дразни и вълнува отделните групи, които го съставляват. Запитай се сам какво преди всичко желаем ние в нашата страна.
Кандински не се опитва да се освободи от смисъла, а по един инстинктивен (като че ли в предвоенен ужас) да освободи самия смисъл. Нови преводи от Николай Тодоров.