Томаж Шаламун

Из "кой кой е"

Томаж Шаламун е определян като едно от лицата на източноевропейския авангард. Сюрреалистичен, полифоничен и едновременно с това жесток и натуралистичен в името на една непостижима хуманност, той е автор на 40 сборника с поезия. Учи в Любляна, където започва да пише и преоткрива езика и думите като "камъни от небето". Работи като уредник в галерията за модерно изкуство в Любляна, а в периода 1996 – 1999 г. е аташе по културата в Ню Йорк, но след това се връща в Словения и живее там до смъртта си в края на 2014 г.

Сборникът със събрани стихотворения "Кой кой е", излиза на български език няколко месеца по-късно, публикуван от Издателство за поезия "Да", в превод на Людмила Миндова.

Защото съм фашист *

 
Писна ми от социални мимикрии. Само
убийството на хората е истинска работа, на-
прегната, възбуждаща, магична. Слуша,
гледа, души чувства и пипа цвъртящото ме-
со. Блажена войната. Само майката, върху 
челото на чийто син стъпваш с ботуш, наистина
вика от болка и ти не трябва да се плашиш,
че блъфира. Най-голямата истина пък е
най-големият извор на естетическа наслада.
Най-голямата информация е да малтретираш и пре-
биеш човека, когото най-много обичаш.
Не съм запален привърженик на това да се убиват
чужденците, непознатият 
си струва да бъде убит гол заради пари, а не
заради изкуството. Ако войник убие войник,
това е средна работа. Ако обаче
симпатичен, красив, елегантен младеж
изтръгне с хъс челюстта на майка си
или с палец пробие дупка в чело-
то на брат си, тъй както най-спокойно
си говори, без неговият религиозен, кротък,
открит и ясен поглед да изгуби каквото и да е
от своята непогрешимост... О, светлина!
Хубаво е също, когато двама голи войника
се любят. Милиардерът изглежда по-добре като
занаятчия, а влюбена семейна двойка
ми напомня на дебел, гнусен
носач, който яде вампири. От тази глед-
на точка е интересно също да се гледа как
онанират негрите на зряла възраст. Белите
доста ги е страх, а негрите викат и
грухтят все едно да смесиш жужене на рояк пчели
с шум от несмазана количка, която дрънка по рел-
сите. Освен това са със слаби бедра и 
без задници. Самоуправляващите се са тлъсти,
фашизмът е rasig. Фашизмът интегрира чистата
красота. Фашизмът означава младост, свежест,
мощ, активност и виталност, еврейските сви-
не са гнили, лигите им се събират в ъгълче-
тата на устните. Кой ви е заслепявал досега,
че да не видите толкова очевидни неща?
Фашизмът означава мощ и власт
и сто пъти по-добре това, отколкото да си наистина
малоумен, мекушав, преследван. Да не би 
Бог да е бил демократичен, когато с един замах
е разделил небето от водата? Ако някой успее да ме 
разубеди в това, аз, Томаж Шаламун, да стана
овца, и внуците на моите внуци да бъдат покорни
на рода му. Дотогава обаче си оставам това,
което съм и докато не събера достатъчно 
оръжия, пари и хора, докато не
събера достатъчно средства за униформи на своите
момчета, докато във войската и удба не 
вкарам достатъчно млади гении,
ще пиша стихотворения за красотата на природата и
скромно и кротко ще се подготвям за
великия ден.
 

*Стихотворението „Защото съм фашист“, отново в превод на Людмила Миндова, не е включено в стихосбирката „Кой кой е“, но избираме да започнем с него, защото го намираме за емблематично за творчеството на словенския поет.

 
 
 

Мъртви момичета 

 
Мъртви момчета
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде в степите изпърхват птици и се разполовява денят
къде кубовете на главите са яхти за шушукане и дървените каруци
се отблъскват отблъскват от скалите
къде утрините са искрящи като очите на славяни
къде на север се бият бобрите за да се чуе отекване като покана за смърт
къде децата показват кръвясали очи и бясно скачат върху сноповете
къде с откъснати ръце плашат съседските бикове
къде чакат студа строени в редица
къде хлябът мирише на оцет, жените на дивеч
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде зъбите просветват и приказките фучат като вятър
къде най-голямото изкуство е да приковеш слугата в билото на скока
къде изгарят царевицата в огромни поля за да стигне мирисът до бога
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде са специалните църкви за птици за да свикват с бремето на душата
къде обитателите при всяко хранене плющят с тиранти и
под масата тъпчат светите книги
къде конете са по-черни от сажди
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде кеглите са оръдия на великаните които трият мазни длани в дънерите
къде биха поздравили шаламун с вик
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде вратарите са с жълта кожа така че да не губят време
за затваряне на очите
къде пребиват продавачите на месо с лопати и не ги заравят
къде тече дунав в киното от киното в морето
къде войнишката тръба е знак за пролет
къде душите правят високи арки и зверовете шепнат в хор
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде четенето е затвърдено с чакъл, за да изкънти при удар
къде дърветата са на спирали, алеите на възли
къде на децата още в първия ден след раждането им обрязват кожата като
на корков дъб
къде наливат алкохол на стариците
къде младите прекопават устата като багер дъното на реката
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде майките са горди и скубят от синовете си влакна
къде локомотивите са залети с кръв от лос
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде светлината се прегъва и разпръсква
къде министрите са облечени в гранит
къде вещиците са омагьосали животните да падат в кошарите чакали
да стоят пред очите на видрата
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде с кръстове обозначават страните на небето
къде житото е грапаво и бузите отекли от пожари
къде стадата имат кожени очи
къде водопадите са от тесто, връзват ги с черните ленти на млади създания
къде трошат ходилата на гениите с куки за транспортиране на дървета
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде фотографирането е ограничено до растенията които после
продължават да растат и унищожават хартията
къде под стрехите се сушат сливи и капят върху старите стихотворения
къде майките на войниците намотават пакетите с храна върху колело
къде чаплите са изваяни като атлетични фигури на аргонавти
мъртви момчета! мъртви момчета!
къде отиват моряците на посещение
къде във вилите цвилят коне, пътниците миришат
къде плочките в банята са облепени с рисунки от семената на ирис
къде хранят човекоядците с кирпич
къде лозите са омотани в сив воал за да покрие перде
очите на ревнивите

 

 

***

исус христос се пържи в ада. дълго пасеше
овце, които даваха десет вида вълна. авраам
летеше във въздуха като пеперуда. когато беше
на четиринайсет и си взе матурата му купиха мото
ристки очила. при всяко къпане се молеше да не
бъде като холандците. исус христос каза:
виждате ли всичко това? истина ви казвам: няма да
остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.
савел пък още миришеше на ужас и кошмари. и
сус христос е бил разпънат на кръст когато е бил на трий
сет и три години. от лявата му страна е бил левият разбой
ник от дясната му страна е бил десният разбойник
 
 
 

Морски разбойници

морски разбойници, свети франциск
време е да заспим, да си починем от пътя
стада и нихилисти, облегнете се, излегнете се и вие
пазят ни пастирите
пазят ни греховете, крилете на мирните долини
кладенците и пещерите, добрата пръст с корените
пази ни прахът от пепелищата, ревнивите водни кончета
мачтите на лодките, ропотът на мелниците
пази ни пръснатото сено, сините риби бозайници
боровете, самотните къщи
пазят ни стрелците с лък, мъртвите животни в дар на боговете,
стихотворенията на братята еретици, горските самодиви
венера, покровителката на крадците, боровинките и елените
смехът на децата, гребците в арно
борсите, мафията, моряците от слънце обгорели ни пазят
движенията на животните ни подаряват сън
 
 
 

Птици

Сънувах, че от устата му се стича кръв.
Лежеше на пясъка и гледаше в празното.
Наоколо се носеше мирис на скали.
Стъпих с обувка върху него и му смачках
носа. Имах чувството, че птиците се страхуват
от него. Че няма да го разкъсат, ако
струйката кръв е прекалено тънка. Счупих му
врата в основата. От ушите и
лицето му направих кал. Изпълнен
с пясък скърцаше. Небето се
продъни и вдълба. Птиците започнаха
да се събират на ята и да приближават.
 
 
 

Раждането на поета

Коремът на топлото теле е върху
челото ми. Мухите бръмчат и влизат в
устата ми, сякаш съм мъртъв. С последни
сили затварям електроцентралата. С весло
 
закотвям сала. Блъскам глава
в черешите и правя прашка. Волът
пада като бронз, бащата не. Оризът се запъва
във врата, в челото. В цимента има
 
обръчи. Тяхното меко дърво потъва в моя
пламък. Не продължава. С мускул ми
разкъсва лицето. Цялото е надрано. Мъчи се
 
и гледа втренчено. Дробът му е размазан, сякаш
би отгатнал къде отиват птиците. Коремът
на топлото теле е узрял за заповед
 
 
 

Четири въпроса за меланхолията

Знам. Отиваш в армията и по цветя ще стъпваш.
В устата си ще имаш ябълка. Ще преброяваш
стъпките. И ще запомняш всички капки, които ще
излизат от мъха. Сирена чувам. Като розов
 
свод се спуска върху планината, за да събуди, да кипне
чуждите желания и черните и тежки длани на твоите
за риза скътани копринени платна. Ще тъпчат селяните
гроздето с крака, ще пеят песни, ще танцуват.
 
Ти лежиш с глава върху раницата и гледаш втренчено
големия си крак. Водата заличава очертанията. До
ябълковото дърво лежиш, до метри, цели метри нацепени
и струпани за зимата дърва. Къде е зайчето ти?
 
Какво има в раницата ти? Защо дъвчеш трева?
И защо си тъжен? Сянка вече се е спуснала над
долината, за Бохин* тъкмо е тръгнал последният
влак. Освен съседът Фурлан да те качи на трактора
 
и да поемете към планината. На седалката се отпуснете
и наблюдавайте нюансите: на чисто черното и
гаснещото синьо. Все още ли змията ти си сменя
кожата, когато те окъпе светлина? Когато гледаш в храста?
 

* Бохин е географско наименование за пространство, включващо Бохинската долина, Номенската долина и Бохинското езеро в северозападна Словения.