В началото на 2024 г. киното направи така, че романът Poor Things (1992) на шотландския художник, илюстратор, драматург, поет и писател-фантаст Алистър Грей да заживее втори живот с най-големия претендент за Oскари тази година – едноименния филм на режисьора Йоргос Лантимос и Тони Макнамара. Но нека поговорим не само за филма, а и за литературния оригинал и отдадем дължимото на неговия автор и значимия му сюрреалистичен свят.

"Пред нас е поставено „Огледало”-то на „Носталгия”-та, на индивидуалната ни и обща памет, и в него ставаме свидетели както на своя, така и на чуждия душевен опит, или казано направо, на колективната пиеса."

Човешко, толкова човешко, та чак се питаме колко.

Eдин поглед към мрачния свят, пресъздаден от Жан-Люк Годар, би бил отрезвяващ за нас поклонниците на слепия научен оптимизъм.

Филм за бразилска психиатърка, проправила революционен път в лечението на психичноболни чрез силата на изкуството.

Stranger Things е едно безкрайно déjà vu; обърканият зрител ще каже: „тук са крали“, а ние, феновете, ще му отговорим: „не, приятелю, тук са правили трибют“.

Проникването в Зоната е възможно само по непозволен начин. Там никой не знае какво се случва.