*Тъй като романът не е превеждан на български, запазвам оригиналното му име, въпреки че едноименният филм е преведен като „Клети създания".

В началото на 2024 г. киното направи така, че романът Poor Things (1992) на шотландския художник и писател-фантаст Алистър Грей да заживее втори живот с най-големия претендент за Oскари тази година – едноименния филм на режисьора Йоргос Лантимос и Тони Макнамара. Но нека поговорим не само за филма, а и за литературния оригинал и отдадем дължимото на неговия автор и значимия му сюрреалистичен свят.

Алистър Грей е роден през 1934 г. и си тръгва от Земята през 2019 г., тоест успява да види една световна война, но не успява да види как модерната пандемия и новите войни след нея добавят реалност върху дистопичните сценарии в неговите картини, пиеси и романи. Taм краят на света се случва от липса на отношения и изолация. Там се разхождат ембриони, соматизиращи психотици, разяждани от болести, викториански призраци, тела в напречно сечение, причудливи хибриди, хтонични изчадия, лутащи се из кръговете на нечий личен ад и сатирични реплики на символи от Средновековието и Просвещението.

През голяма част от живота си Грей пише един роман – „Ланарк: Живот в четири книги“ (2002), изд. Еднорог – започнат през 1954, публикуван през 1981 г. и вероятно и затова симпатично разбъркан като хронология – например епилогът се оказва „прекалено важен, за да остане за накрая“**. Изобщо Грей си прави каквото си иска в литературата и със сигурност не могат да му се вменяват единични идеологически наративи, например либерален феминизъм, както някои четат екранизациятa, преведена у нас като „Клети създания“. Откровените му фем-препратки с Мери Шели и „Франкенщайн или новият Прометей“ също могат да бъдат гледани и като гротеска. Когато този роман излиза през вече далечната 1992 г., тепърва се заражда т. нар. трета вълна феминизъм: равнопоставеността на половете започва да се обединява с правото за автономен избор на сексуалност, пол, етнос и тяло. Стереотипите започват да се преоценяват до степента, когато днес, дори дефиницията за жена се счита за дискриминативна, въпреки чисто биологическите си хромозомни основания.

Трансхуманизмът и темата кой има право да прави хора освен бог (или да ги ражда, ако не е жена) вълнува изкуството кажи-речи откакто Атина Палада бива изрязана от главата на самия Зевс. Днес разговорът е още по-актуален, благодарение на виртуозността на медицината и неограничените ѝ възможности да зачева, съчетава, съшива и вдига от мъртвите с ток и химия – все още в някакви относителни граници. Бела Бакстър от „Клети създания“, обаче, е все още невидян от нас хибрид-хипербола между възкресено зряло женско тяло и развиващ се мозък на собственото ѝ бебе. Продукт на гениално осъществен експеримент от доктор Godwin Baxter - God (Господ). Името е още едно намигване към Мери Шели и Франкенщайн - Уилям Годуин (1756 - 1836) е английски философ, увлечен от анархизма, съпруг на Мери Уолстънкрафт и баща на Мери Шели. Грей сякаш създава женското чудовище, за което се моли самотният Франкенщайн и подобно на освободените приключения из Европа на истинските майка и дъщеря Шели, дава възможност на Бела да опита от всички блага на „най-добрия от всички възможни светове“, концепцията на Лайбниц, осмяна от Волтер в „Кандид, или оптимизмът“. Сексуалното и финансово пробуждане на Бела Бакстър е своеобразна пародия на „образователната пикареска“ за израстването, която вече триста години не напуска книжарниците, приютила се днес в огромния масив самоучители и коучинг литература. През Волтер Грей се докосва на идейно ниво и с Оруел, a мистификациите и метатекстовете на романа (които претендират за истинска история от архиви) добавят един фин социален коментар относно какво е възможно в нашия социален атом – цивилизацията, вечно мечтаеща за социализъм и вечно пропадаща до най-древната професия като пилотен модел на капитализма.

Всичко това обаче има и един съвсем различен метафоричен пласт – психоаналитичен, през който може да бъде прочетено, и то без претенциозност, доколкото светът на Бела и мъжете около нея е откровено „Ид-ов“ и Едипов – по Фройд – директно избягал от несъзнаваното. Етапите на израстване и сублимиране на сексуалността са разказани от постоянно сменящата се гледна точка на различните психоаналитични „инстанции“ – Аз, Свръхаз, Реалност, То, Психическа реалност. И това ми дава основания да виждам в историята и разказ – сякаш от кушетката – на една жена на двадесет и няколко години, която психоаналитично се връща в съзнанието си още от пренаталните си времена, за да измине целия път отново и да поправи това, което е било счупено и загубено някъде, да напише собствения си роман по по-оптимистичен начин. Това се случва във всяка психотерапия, не винаги успешно и може би затова и д-р Год се проваля с другата си „пациентка“, която зацикля някъде на двегодишна възраст. Още от Франкенщайн психоаналитичната интерпретацията за разпада на личността, разцепването и проекцията навън на това, което цивилизацията не одобрява, стои в разбирането на кошмарните текстове за оживели кукли, машини и чудовища. Но в Poor Things имаме опит за интеграция и порастване, за да разберем, че това, което в началото изглежда изродно – Das Unheimliche****, както би казал Фройд, може да бъде изследвано, опитомено и да стане гориво за израстване.

И накрая за филма – най-голямото му преимущество е, че ще покаже този страхотен роман на най-различни поколения и части на света. Дано и другите книги на Грей – например Unlikely Stories, Mostly (1983) - бъдат извадени от дъното на рафта и отново зачетени. Оттам нататък филмът е направен с висш кино майсторлък, така че визуалното и диалогът да добавят стойност, а не да отнемат. Дистопичният свят на сгъстени всички векове – от миналото и от бъдещето, и  от всички страни на света – от мъглива Англия до Гибралтар, като в сън, уютно приютява оптимистичната идея, че един човек винаги може да пренапише личната си история по нов начин. Така в даден момент в черно-бялото му съществуване, могат да нахлуят всички цветове от спектъра (ключов момент от филма), а тези хора, които не могат да бъдат поправени, да бъдат върнати в животинския свят, който не могат да надмогнат.

**"too important" to go at the end. (483)  Gray, Alasdair (1981). Lanark: A Life in Four Books. Edinburgh: Canongate Books. ISBN 978-1-84767-374-9. Retrieved 27 July 2017.

*** https://www.poorthingsnovel.com/ – всичко за романа, включително политически интерпретации, илюстрации и преразказ

**** Имам предвид Das Unheimliche, есе на Зигмунд Фройд от 1919, с което той въвежда нова категория като похват в изкуството през 20 и 21 век – кошмарен материал, който е пробил цензурата между несъзнаваното и ежедневния ни ум и създава инфантилно безпокойство и чувство за безприютност. Превеждано на английски като "uncanny", а на български – като "ужасяващо", "обезпокоително-чуждо", "тревожно-странно" и т.н.