Личността на академик Иван Тодоров беше едно такова съобщение – днес, бихме казали, метафизичното ДНК на човек, който беше свързан с живота по невъобразим начин и по именно този начин свидетелстваше за нещата, които е узнал, за катастрофите, експлозиите и скромността на щастието, за именно това „какво е животът“.
Този разговор взема повод от изложбата на Дан Тенев в Галерия DOZA, озаглавена „Самоформиращa променливa структурa“.
Разговорът е проведен на 21 юни 2025 г.
Едвин Сугарев автор на над тридесет стихосбирки, от които четири издадени в САЩ, една в Унгария и една в Сърбия, три книги с проза, също на четири книги с приказки, три от които издадени във Франция, на осем публицистични книги, на стотици статии в периодичния печат.
В призрачния свят на жълтата и на бялата мъгла от световете на тази поезия сънищата се завръщат. Но имаме всичките надежди, че няма отново да ни се случи прияждането на червените конници на Апокалипсиса. Предупредил ни е Поета!
"Това е историята на един още ненаписан многогласов роман. Разказ за едно невероятно колективно приключение, мълчаливата страст на колкова много човешки същества, обединени от една загадъчна лоялност. "
"Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г.Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности."
Теория и практика на глобалния днес ирландски танц, възникнал локално, но не без връзка с танцовата култура на Европа през XVIII и XIX век.
"Ако се качиш на панорамната палуба, ще можеш да видиш Земята от там, далечна, но при все това по-близка до теб, отколкото е до мен: ясносиня дъждовна капка на езика на космоса." - откъс от романа "The Moonday letters" на финландската писателка Еми Итаранта в превод на Владимир Полеганов.
Поезията е нещо, което непреодолимо се налага да бъде казано, изкрещяно, прошепнато право в ухото на вселената.
Откъс от предстоящата книга на Едвин Сугарев "Голямата земя на мълчанието. Поезията на Георги Рупчев."
"Дървото на пенисите" е откъс от „Панспермия. Халюцинация на роман.“ на Полина Видас, в който става дума за феминизъм и мъжки параноидни фантазии и научни открития от Средновековието до днес.
"Когато човек пише, намесва се сякаш някакъв инстинкт. Писането е някъде там, в мрака." Есето "Черният блок" е включено в сборника "Материалният живот. Маргьорит Дюрас разказва на Жером Божур", "Сонм", 2020 г., в превод на Тодорка Минева.
"Колкото повече научаваме за гъбите, толкова по-малко смисъл има светът без тях."
С треперещи пръсти започна да къса лилавите топченца ниско до земята, за да стане хубав и строен букет, утешена само заради просветляващия мрак, но и защото смяташе, че ще има достатъчно време да се върне в леглото, без никой да разбере, че е излизала.
Да се превъзнасяш по неповторимата речноподобна природа на времето и да ти се учестява пулсът когато под душа се сетиш че ще можеш за кой ли пак пореден път да цитираш надрусания мъдър хераклит.
Оставаше най-трудната част. Нейната поява – беше я очаквал дълго. Тя най-накрая щеше да сложи край на самотата му, както му беше обещала.
"Песента на делфините" от Ани Илков е предговор към книгата на Полина Видас "Панспермия. Халюцинация за роман.", 2024 година от издателство Жанет-45.
Откъс от романа "Медноглавия Демон" на Барбара Кингсолвър в превод на Цветелина Лакова.
Разговор на Владимир Жобов и Ани Илков.
Проблемите често са представени чрез условностите на езика и той остава полезен инструмент за обяснението им. Но същинският процес на мисленето – в която и да е дисциплина – е преимуществено несъзнавано начинание.
Векове преди да се появят звуковите фалшификати и софтуерът за преобразуване на текст в реч, изобретателите през XVIII в. конструират андроиди с набъбващи бели дробове, гъвкави устни и движещи се езици, за да симулират човешка реч.
„Да! Отдавна ми причиняваш болка и страдание. Ти си рационалният ум на душата ми."
Tези въпроси не са чисто абстрактни или интелектуални, а научнофантастичните истории предлагат начин да ви накарат да се въвлечете истински в резултата от един мисловен експеримент.
От XIX в. насетне литературата и ботаниката, последната само част от набъбващото тяло на природните науки, поемат по различни пътища.
В душевния живот на самия герой се стига до причиняваща страдание борба между различни чувства, борба, която не трябва да завършва с гибелта на героя, а с загиването на едно чувство, т.е. с отказ.
Плака дълго и неудържимо, много по-дълго и по-неудържимо, отколкото по-късно щеше да ѝ бъде удобно да си признае, когато за първи път чу гласа на дъщеря си. Имплантите бяха сложени оперативно доста по-рано...
Откъс от новата книга на Антония Атанасова, поетичен роман, който ще излезе тази година.
И нататък това втурнато разточителство от идеи, образи и метафори сред облика на този наш разрушителен и алогичен свят. С неизбежния епилог на една интелектуална молитва, осенена от възклика на множество мисловни и културни визии.
Ето книгата, която ще трансцендира лятото ви. Пък и струва колкото чадърена сянка на скъп български плаж. Скъпа или евтина? Не знам, ти кажи!
„Машини” на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия.
Както има небе отвъд облаците, така има и смисъл отвъд свиващия се хоризонт на живота – и ние сме повече от шепа плът, шаваща в отделеното ѝ време.
Разказите в тази книга приличат на рисунки с въглен. В същото време те са като късове, излети от бронз.
„Аурата“ на живота се разпада до полетата на нещо, което само езикът може да доближи, независимо дали това езикът на науката или езикът на литературата.
Истински документалното се пише след събитието и негова задача е да предаде постоянната актуалност на опита.
Животът винаги е продължавал, ще продължи и след пандемията. Но това едва ли изчерпва въпроса. Животът никога не спира, защото, ако спре, се превръща в нещо друго.
Този брой е визуален, но и не е, защото всичко зависи от това как гледаме на него.
Не може да има нито вътре, нито вън. Съществува само тънката мембрана между двете, върху която като витраж е изписана мечтата по това да си там, където не можеш.
„Ексхумации“ не е опит за анатомичен разрез на миналото, а за свободна почивка край бездната, от която винаги ще ни маха зашеметяващото.
Ябълката не е обратното на ада, а е това познание за доброто и злото, което всеки луд пожелава да има, докато мисли, че може да обхване света с устата си.
XXI век се опитва да започне като века на феминизма и въздържанието, нищо че XX успя да свърши като века на порното.
Животът не се интересува от това кое бива или не бива. Не се интересува дали го наричаме изкуствен, или естествен.
Стихотворението „В ада без изход“ на румънския поет слага началото третия ни брой „Близкият изход“ .
Брой първи на електронното издание е посветен на Збигнев Херберт и неговото прочуто антикомунистическо стихотворение "Силата на вкуса".