Ново стихотворение от Белослава Димитрова, която беше отличена с награда "Перото" за принос към българския литературен контекст за стихосбирка си "Месо и птици", Издателство за поезия "Да", 2020.
Три поетически картички от британските острови в навечерието на окончателното им отплаване от бреговете на Европа.
Избрани стихове от сборника с поезия "Доклади на риса" на македонския поет Славе Димоски в превод на Владимир Левчев.
Пътуване из времето с почивка за чай в днешен Лондон или крахът на човешка галактическа империя.
Историята на един личен Набоков през очите на Илиян Сабадошев.
"Речникът на лъжеца" Ийли Уилямз се оказа кьорфишек. A "Едно две три четири" от Крейг Браун - книгата на годината.
Изследователска студия върху четиримата колоси на немско-езичната философска и критическа мисъл от първата половина на 20-ти век: Ернст Касирер, Мартин Хайдегер, Лудвиг Витгенщайн и Валтер Бенямин.
И нататък това втурнато разточителство от идеи, образи и метафори сред облика на този наш разрушителен и алогичен свят. С неизбежния епилог на една интелектуална молитва, осенена от възклика на множество мисловни и културни визии.
„Машини” на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия.
Както има небе отвъд облаците, така има и смисъл отвъд свиващия се хоризонт на живота – и ние сме повече от шепа плът, шаваща в отделеното ѝ време.
Разказите в тази книга приличат на рисунки с въглен. В същото време те са като късове, излети от бронз.
"Идеята за проза"(2020), "Homo Sacer II: 1. Извънредно положение 2. Stasis" (2019) и "Homo Sacer: суверенната власт и оголеният живот" (2004).
Животът е безценен сам по себе си. „Прекланяйте се пред живота“ – с тези думи Алберт Швайцер изказва фундаменталната заповед на еретика. Природата не се прекланя пред живота.
Наличната кореспонденция не свидетелства само за почти драматичните спорове относно правилното тълкуване на атомарните явления. Тя показва също как в дискусията са вплетени човешки, политически и светогледни проблеми.
Квантовата механика е толкова фундаментална за разбирането ни за функционирането на нашия свят, че стои в самата същност на всеки технологичен напредък, осъществен през последните 50 години.
Това е Лондон видян през очите на неговите просяци, банкери, ченгета, гангстери, разносвачи, сексуални трудещи се и доктори шарлатани.
В провокиращата мисълта книга на Ананд неговата свежа перспектива върху решаването на сложни социални проблеми заслужава похвала. Бил Гейтс. WTF!
Грандиозната и свързана история на Тома Пикети ни отвежда на вихрено пътуване по света от последните години, за да покаже как изменящите се идеи и политиката са формирали значително разнообразие от режими на неравенството.
Колкото и високо да се опитваме да държим духа и разума си, телата ни ще останат да плуват в първичния бульон на живота с всичката му красота и ужас.
Апокалипсисът днес е в опаковка със златен бандерол и обещание за възможност за спасение. Това, което ще остане след нас, е че бяхме глупави.
Ада мечтае за машина – която да гарантира живота чрез предварително зададени обективи операции, да го стабилизира като го освободи от биологичността.
Едно кратко и сравнително точно описание на творчеството на Сондърс би било нещо от рода на: то е странно. По-разширеното би включвало и: а също така и дълбоко по начин, по който само боравенето със странното позволява.
Вицове и стъпки, знание и незнание. Три кратки истории от Панайот Карагьозов.
Рецензия на една възможна книга от бъдещето, написана в добавъчната реалност на 2059 г., след Свършека.
Една нощ от детството ми се е запечатала ясно в спомените ми: стоя на брега на езеро в близост до хънанското село, откъдето е родът ми, около мен са се насъбрали още много хора, малки и големи, и заедно надигаме глави към чистото нощно небе. На неговия черен фон бавно прелита една звездичка – първият китайски изкуствен спътник „Дун фан хун I“. Датата е 25 април 1970 г. Аз съм на седем.
Разговорът е върху политическата естетика на радикализма и е проведен на 4 май 2020 г. по скайп пред студенти слависти в Софийския университет. (rough cut)
Историята на един личен Набоков през очите на Илиян Сабадошев.
„Да станеш писател“ от Доротея Бранд за първи път на български в превод на Петя Димитрова.
Какво ако има? Това е въпросът, който следва да си зададем, наместо да се питаме какъв е смисълът в този момент. Какво ако има толкова много светове, с толкова много живот? Невъобразимо много светове, които само чакат да бъдат открити.
Остров. Тих и далечен. За това си мечтая от малка. Място на бягството от задушната, смърдяща реалност, покрита с пепел и цигарен дим.
Никога не беше притежавал рибка, та нямаше идея какво спада в графата на нормалното рибешко поведение и какво трябва да очаква от люспестите същества, но имаше чувството, че неговата е особена.
Избрани стихове на Сафо от книгата "100 + 1 фрагмента" в превод на Яна Букова.
Утрото е утро е утро е утро отворени са шлюзовете радостта нахлува бавно и залива долината на смъртта Непубликувана поема.
сладурчета, сладурчета, уморени, освиркани или убити, оставили сте пакета на прага на гарата, и се прибирате да спите в ботаническата градина на европа, било е студено, казват, минус двадесет градуса, когато
Този кратък откъс е част от недовършен все още роман с работно заглавие "Зона нула".
Централният персонаж в романа е бивш театрален режисьор, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно спонтанно се превръща в „постановката на живота му“.
Не съм чел тази книга, но познавайки автора, бих се пазарил, преди да си я купя.
Остроумни и забавни, разказите на Еди Румян се занимават с изненадите, несъответствията, пропаданията.
Зорница Гъркова изгражда цели светове, които обгръщат героите, а понякога ги затварят като в стъкленица.
„Писма до Лазар“ може да изненада само онези, които невнимателно са чели другите книги на Владислав Христов.
Поезия на естетическата носталгия, написана от поет, който знае как битийно се осъществяват нещата.
Не може да има нито вътре, нито вън. Съществува само тънката мембрана между двете, върху която като витраж е изписана мечтата по това да си там, където не можеш.
„Ексхумации“ не е опит за анатомичен разрез на миналото, а за свободна почивка край бездната, от която винаги ще ни маха зашеметяващото.
Ябълката не е обратното на ада, а е това познание за доброто и злото, което всеки луд пожелава да има, докато мисли, че може да обхване света с устата си.
XXI век се опитва да започне като века на феминизма и въздържанието, нищо че XX успя да свърши като века на порното.
Животът не се интересува от това кое бива или не бива. Не се интересува дали го наричаме изкуствен, или естествен.
Стихотворението „В ада без изход“ на румънския поет слага началото третия ни брой „Близкият изход“ .
Брой първи на електронното издание е посветен на Збигнев Херберт и неговото прочуто антикомунистическо стихотворение "Силата на вкуса".
Радикалната изповед, радикалният лирически разказ – това е изповед без сантименти, това е одухотвореност без душа.
В оригиналните стихове на един поет винаги живеят „преведени“ стиховете на други поети, както и в преводите на други поети живее собственият му поетически глас.
Румен Леонидов гледа през съня си един действителен свят от невидими същности.
Трябва да разбереш, нашето общество е толкова огромно, че не можем да позволим на когото и да било да дразни и вълнува отделните групи, които го съставляват. Запитай се сам какво преди всичко желаем ние в нашата страна.
Трябва да разбереш, нашето общество е толкова огромно, че не можем да позволим на когото и да било да дразни и вълнува отделните групи, които го съставляват. Запитай се сам какво преди всичко желаем ние в нашата страна.