„Дървото на пенисите“ е откъс от „Панспермия. Халюцинация на роман.“ от Полина Видас, издадена от "Жанет 45", 2024, под редакцията на Красимир Лозанов и с художник на корицата Милена Вълнарова.

Романът съдържа и коментира не една, а над 40 различни книги – като читателски блог на един цял живот. Несъществуващи, но вероятни книги – измислени от автор в мания или от халюциниращ изкуствен интелект, който отговаря на все по-актуалния въпрос – „Как стигнахме дотук?!“. Текстове от романа са излизали в предишни броеве на Свободно поетическо общество като цикъл със заглавие „Библиотека концентрати“ и проследяват научния прогрес (и ентропия) през последните 100 и следващите 40 години, на ръба между факт и фикция.

***

На гърба на „Дървото на пенисите“ пише: „Джобна енциклопедия[1] на вещиците в новото хилядолетие“. Знаете, че целият 20. век ни движеше стремглаво към нормализирането на феминизма в юдео-християнския свят. Не че почнаха да плащат на жените колкото на мъжете, не че и в най-развитите общества не умират всяка година поне по двайсет жени в домашен побой. Но днес вече почти не ги горим на клада, феминизмът стана модерен и от него се изкарват пари. Това най-после като че ли уби предразсъдъчния призрак на феминистката като гневна самотница (евентуално лесбийка) с небръснати мишници. Модерната феминистка не е въстаналата красива монахиня, невеста на Исус, недосегаема за греховете на манастирското порно и съвременната инквизиция на обществото, не е и кранистката ударничка от Съветския съюз през 50-те, която дели шише водка наравно със звеновода. Не е и нашумялата дула, дето нахлува в родилната зала и брани пъпната връв от докторите и акушерките като модерна средновековна вещица. Не е обаче и лъскавата фръцла от корпоративния мегаполис, която се крепи на дванайсетинчови лабутенки и надделява в интриги и сложни любовни връзки.

Но коя тогава е тя?

В литературата от десетилетия насам има натрупани масиви фемтекстове: сериозно философски, аналог на марксистките, духовно-мотивационни, чик-лековати (често непризнавани от хардкор феминистките), Сафо-инфлуирани и откровено мъжемразещи. Признавам, бях привлечен от заглавието и илюстрациите на корицата, иначе никога не бих посегнал доброволно към фемкнига. И ето какво заварих на първата страница:

Послание към читателя от мъжки пол.

Скъпи читателю,
Вероятно си придобил тази книга с леко неудобство, може би си се правил, че я купуваш за подарък. Вероятно си бил привлечен от заглавието и илюстрациите на корицата. Е, можем да ти кажем тогава направо: придобил си тази книга поради кастрационната си тревожност. Не бой се, книгите не могат да навредят на члена ти така, както жените. Но на следващите страници можеш да научиш как да се предпазиш в живота и най-важното, как да не вредиш на нас, жените, за да не увиснеш и ти на дървото. Сполай ти.

Имаше и послание за жените, но него не го разбрах.

Та за какво е, по дяволите, тази книга. Няколко момичета от Калифорния в началото на 21. век създават колежанския клуб „Дървото на пенисите“ като фемсатира на древни вещерски занимания. През Средновековието блуждае мит, че вещиците са способни да отнемат пенисите на мъжете и да ги държат в подчинение като домашни любимци. В пролога към романа са дадени откъси от Malleus Maleficarum (в превод „Чук за вещиците“, 1487) – зловещо популярен средновековен трактат по демонология с параноидни упътвания как се ловят и неутрализират вещици, писан от Хайнрих Крамер и Якоб Шпренгер, германски монаси, инквизитори:

Какво да кажем за онези вещици, които някак си успяват да съберат членове в големи количества – двайсет или трийсет – и ги държат в плен в птичи гнезда или кутии, където те живуркат като живи същества, хранят се с овес и подобни? Това е наблюдавано от много хора (multi hoc viderunt[2], както пише в средновековните обвинителни актове на латински) и вече е станало нещо съвсем обичайно за обсъждане (Communis fama refert[3]). Казват, че всичко това е дяволско дело и илюзия, тъй като възприятията на тези, които виждат пенисите така, пребивават в делюзията, която описахме.

И още нещо от пролога – през 1590 година две жени са осъдени и изгорени като вещици на клада за дяволско дело, магия, причиняваща смърт и размесване на пенисите на група мъже, които после не можели да си ги разпознаят и получат обратно с месеци. Когато един бедстващ нещастник измолил да се качи да си го вземе и се опитал да си открадне един по-голям от гнездото, вещицата пазителка го отпратила, защото той принадлежал на някакъв селски свещеник. Това били Джанет Грант и Джанет Кларк – така се казват и две от героините на романа, макар и пет века по-късно. Третата героиня в книгата е Полин Улф.

Двете Джанет са студентки по компютърни науки, а Полин Улф – по психология и фолклор. Именно Полин установява невероятното съвпадение на имената на древните вещици и го приема като знак за разгръщане на фемделото срещу мизогинията на ново милениал ниво. Трите основават сестринството fem-Panspermia.

Оттам нататък романът изненадва с абсолютно фантастични истории, в които момичетата прелъстяват огромен брой мъже, вживяват се в ролята на вещици, подемат технологична война с фалоса, проникват в експериментална лаборатория на Apple и създават малки стилни бели i-роботчета, в които отрязани пениси могат да продължат да имат живот отделно от тялото. Това за няколко години става хит, придобива гигантски размери и въпреки че е изцяло незаконно и апокрифно, намира огромен отзвук и подкрепа сред жените. I-пенисите изискват постоянна грижа – те са нещо като дилдо-тамагочита от ново поколение.

Честно да ви кажа, доста стряскаща книга, вероятно е нещо като феминисткия отговор на мизогинния свят на Маргарет Атууд от Дневникът на прислужницата. Мъжете в „Дървото“, порядъчно лишени от либидо, са реализирани в нещо като роби за тежки, но непримамливи за феминистките дейности като водопроводчици, плочкаджии, чистачи, секретари на копирна машина, касиери и учители.

„Феминизъм ще има. Точка.“
– Плакат, издигнат в публиката на премиерата на книгата

_____________________________________________________