Миа Феликс, 2015, Лондон

Отварям профила си и виждам годината си в ретроспекция от снимки, ситуации и коментари. Една посредствена изложба от everyday objects, както е модерно сега, почти 100 години след първите, авангардистите, а куратор е моят живот, удобно гнездящ във виртуалното. Смлял е в гигантския си корем несъвместими разкази - като онзи слон при Дубравка Угрешич, чиито дребни предмети и средни боклуци, нагълтани през първата половина на двайсети век, били изложени след смъртта му като отворена капсула на времето. Фейсбук и всевъзможните технически финтифлюшки направиха всички ни до един формалисти, втренчени и класифициращи бита си в спонтанни инсталации. Инстаграм е нашата трибуна на тривиалното: какво си ял, какво си намерил, какво си изхвърлил, направено на „изкуство”, парадоксално, от готови инструменти-темплейти…

Започнах директно с текст от авторката, който е ключ към първата й книга - един доста амбициозен експеримент и в същото време игра на пастиш с така нашумелите читателски блогове. Тъй като паметта никога не доставя миналото в цялост, тя решава да класифицира живота в синопсиси на прочетени книги към конкретен момент. Четенето стана модерно – дори Марк Зъкърбърг пусна на гласуване новогодишните си резолюции и хората избраха проекта А Year of Books – Facebook страница читателски дневник.

Какво чете Миа Феликс: непризнат астрофизик, роден във Варна, пътува* със Слънчевата система като с космически кораб; писател става професионален кум, защото пише изумителни речи; американец от индиански произход описва София от протестите 2012/2013 г.; сутрините на света са подложени на анатомия от сляп човек, събирач на шумове; пенсионер от КГБ открива по случайност как да направи човека щастливо същество; равин разкрива криминални случаи; рибар изнася устни трактати по нетрадиционна ономастика; поет доказва сътворението чрез езикова конструкция; старци се учат на интернет. Това е само част от особения свят на представените текстове, в който сюжетите често се заплитат и разрешават от градски суеверия, ръчно оставени бележки, малки обяви, мобилни приложения за смартфони и други случайни онлайн и офлайн събития.

Блогът на Миа съдържа ревюта на книги, които… всъщност не съществуват. Всяка критика е всъщност един кратък разказ, едно парче от пъзел, един коридор в лабиринт, в който се мяркат общи герои, повторяеми поличби, трещят абсурди, налудности дават реални плодове, задават се болезнени питания и в други „книги” им се дават възможни отговори.

В днешното писане авторовата игра с идентичности на различни разказвачи – „един приятел ми разказа тази история”, „подслушана история във влака” - се е превърнала почти в норма. Сборникът книги концентрати ескалира въображаемите разказвачи до главна роля и официален статут, отделя им различни жанрове, стил, език и лични биографии. Част от тях са дори остро разкритикувани. Историите са толкова концентрирани, като че ли са лиофилизирана храна за космонавти, а читателят става реален съавтор чрез въображението си по загатнатото цяло.

Книгите концентрати са потенциални книги. А потенциалните неща са идеални. Пронизани са от съмнението, че единственият начин една история да остане перфектна и никога да не свърши е да не я започваш.

Библиотека „Концентрати” е книга за онези, които започват по няколко книги наведнъж; за тези, които страстно четат анотации, синопсиси и рецензии, защото нямат време за целите книги; за читателите на готварски книги с рецепти, кулинарните теоретици; за любителите на телефонни указатели и малки обяви, които намират в тях вдъхновение, идеи и терапевтичен ефект; за феновете на жанра трейлър, който често е по-добър от целия филм; за тези, които са гледали „Война и мир” на касетка, вместо да дочетат трети и четвърти том, и онези, на които са им разказали Зола в коридора преди изпит. За всички, които днес не могат да се съсредоточат повече от размера на един дълъг статус.

Особен интерес представляват и оригиналните корици на всяка потенциална книга. Проектите са на Ема Феликс, сестра на авторката, и представляват особен подход, който среща илюстрацията с ръчно направените колажи и инсталации – всичко, което не изисква задължителния днес Photoshop.

Може ли един критик да бъде добър разказвач? Може ли една рецензия на книга да те разплаче? Проверете сами дали експериментът е успешен.

*Фриц Цвики (1898 – 1974), швейцарски астрофизик, роден във Варна, е теоретичен баща на откритието (непризнат за времето си) за тъмната материя на космоса, която съставлява 95% от него. Сред другите му хипотези е и че можем да пренареждаме вселената и да пътуваме с цялата слънчева система, като гигантски космически кораб. Смятал, че това би могло да бъде постигнато като изстреляме снаряди към Слънцето, за да предизвикаме асиметрични експлозии и по този начин ще можем да достигнем звездата Алфа Кентавър за период от 2500 години.