Ада мечтае за машина – която да гарантира живота чрез предварително зададени обективи операции, да го стабилизира като го освободи от биологичността. До този момент човечеството е „клонирало“, екстернализирало е в удобни и приложими механични съоръжения какви ли не човешки органи и части – ръце, крака, зъби, стомах, Ада иска механична екстернализация и обективизация на ума. В този смисъл представлението сбъдва две много важни нейни мечти – дигитализира биологичното сърце (тяло) и второ, много важно, превръща звукът му в музика, в изкуство (Ада е първият човек в света, който има фантазия, че една сметачна машина може да бъде ползвана за всякакви други дейности...)