Марианна Георгиeва
Литература и война
Истински документалното се пише след събитието и негова задача е да предаде постоянната актуалност на опита.
Истински документалното се пише след събитието и негова задача е да предаде постоянната актуалност на опита.
Колкото по-напред отиваме във времето, толкова по-страшна става войната. Kолкото по-съвършени са технологиите, с които разполагаме, толкова по-унищожителни ставаме едни към други.
Разговор за възможността травматичността на миналото да отстъпи пред тази на настоящето, което днес ограбва бъдещето на цивилизования свят.
Нямам повече сили за болка и омраза още повече за страх ето предадох се мъртва съм можете да отнесете тялото ми
Романът „Евангелие на отровното дърво“ на американката Барбара Кингсолвър не ни предлага безкрайни възможности за своето четене, да, можем и да го мислим като текст от традицията на XIX век, текст, който стриктно и с реалистичен маниер настоява на своето послание.
В началото на 2024 г. киното направи така, че романът Poor Things (1992) на шотландския художник, илюстратор, драматург, поет и писател-фантаст Алистър Грей да заживее втори живот с най-големия претендент за Oскари тази година – едноименния филм на режисьора Йоргос Лантимос и Тони Макнамара. Но нека поговорим не само за филма, а и за литературния оригинал и отдадем дължимото на неговия автор и значимия му сюрреалистичен свят.
"Sub specie lucis. От гледна точка на светлината" е първата самостоятелна фотографска изложба на Зорница Гръмкова.
Изложбата „По-добрата част от нас“ събира творби от 12 автори от различни поколения и периоди – от 1992 г. до днес. Всички работи се занимават с проявления на насилието: от терора над хора и животни, през политическото регулиране и управляване на обществото.
труповете не достигат предстоят срещи на най-високо ниво производството трябва да се ускори
в центъра на пустия град — двореца с петолъчка на фронтона.
437 чифта обувки на площада в Кишинев в които няма да прохождат детските крачка
Ето от къде премина моят любим, когато от ръцете му капеше смирна, а на ширналия се пейзаж се виждаше неговият автомат
хора, които мразят работата си, хора, които мразят други хора, хора...
Ще се мотаят оцелели сред разрушенията Облъчени от безразличие човекоподобни Забравили буквите и ненужното вече изкуство
Това е разговор, който се простира отвъд географските ни предели и естествено се отправя към болезнената точка на генезиса на военния конфликт, но едновременно е и отвъд националистическото мислене.
Изложбата може да съдържа остатъци от представи за хипотетични и действителни места, събития и артефакти, свързани с неуспешни опити за възкресяване на миналото в името на бъдещето.
Толкова е просто - за да можеш да пишеш, трябва да имаш глава, в която да се раждат думите и ръце, с които да можеш после да ги напишеш.