Стихотворения
Румен Павлов
Крила
В едно пресъхнало речно корито
лежи оглозган камък,
пронизан от железен кол.
Минава човек с железни обувки
и чупи камъка.
Освободеното желязо
се претъркулва, изкънтява
и остава така.
Идват други времена
и реката пак е пълна.
В речното корито
лежи железен кол,
бодлива тел,
лежат и кости на човек
с обувки от желязо,
лежат села и градове,
полета, планини и континенти.
Лежат лъжци.
Лежат лъжици от сребро.
Дори и леките предмети не отплават,
втежнени от произход и история.
Дори и придошли води не могат
да помръднат костите,
в които има минало със тонове.
Минало неминало.
Минава човекът с железните обувки,
с оглозган камък вместо шапка.
Освободеното желязо е в ръцете му.
Иска да повярва в лекотата си,
но нещо все се свива във стомаха му.
Събарянето на изоставения строеж
Столици, големи кораби,
желязо, камъни, цимент,
30-етажни блокове,
институции – пред тежките врати
коли, коли...
Улици и пътища,
напечени от слънцето,
изядени от лед и киша,
опръскани със кал и храчки
Огромни фабрики,
опасани от релси и коприва,
складове със счупени прозорци,
складове без никакви прозорци
Ръждясали вагони и камиони,
стоманени прегради, тъмни здания
и всякакви машини,
самолети, автомати
в хиляди контейнери, сандъци,
пистолети, картечници,
гранати,
пияни хора,
упоени хора,
преяли хора,
хора, които мразят работата си,
хора, които мразят други хора,
хора...
И много пепелища,
всякакви боклуци,
купчини от това, купчини от онова
и всякакви безумно тежки,
излишно тежки
предмети и конструкции,
парчета от скали,
натрупани в големи дупки,
метални елементи се подават
от пазарски чанти
...А само на два-три километра оттук
в тревата лежи малка птичка
със счупено крило
Ако можеше да я видиш,
вероятно щеше да решиш да ѝ помогнеш
и може би щеше да я хванеш в дланта си,
и може би щеше да я подържиш в дланта си
Killing Time
Сърцето те пробожда
и убива времето.
Ако си свикнал с асансьора,
сега използвай стълбите.
По меридианите
се тътри погребение.
Положеният в дупката
усети настоящето.
Сърцето те пробожда
и убива времето.
Като разкъсаш паралелите
на мозъка, попитай го
дали не пази нещо
под формата на бъдеще.
Хем убиваш времето,
хем се чувстваш жертвата.