Владислав Христов
Из "Транссибирски поеми"
Мустаците на Чарли
тихо е
а това е най-страшното нещо
не знаеш кой точно
ще ти е последният миг
ще имаш ли време
за дума за стон или вик
стоим и чакаме
премръзнали до смърт
с юрган от сняг покрити само
момчета слушайте каза ни блез
падне ли в окопа снаряд
притискайте се рамо до рамо
така за всеки ще има
по парченце шрапнел
нали помните като деца
как деляхме по равно
паничките с крем карамел
щом сме заедно
няма да бъде никой убит
каква детска наивност
излъчваха очите на блез
и се изправи в окопа
горд разчорлен немит
искате ли да ви разкажа
една забавна история
продължи той без да спира
преди години във лондон
държахме с приятел квартира
чарли се казваше
имаше голям театрален талант
мечтаеше също за собствено кино
чарли се казваше
имаше голям театрален талант
мечтаеше също за собствено кино
беше полунощ и след бутилка вино
малкият чарли си сложи бомбе
после измъкна от нейде
стар костюм на райе
с този изкуствен мустак
изглеждаше досущ
като лондонски котарак
на чарли мустаците
са ми винаги в джоба
ето ги не са ли забавни
и ми носят страхотен късмет
гласът на ротния
в този миг прогърмя
за атака готови
всички пушки напред
Над купчината с портокали
смокините отново съхнат по дърветата
и нищо чудно по моретата
да дават квартири на половин цена
сега поезията си почива
тя е стара стока в магазин след девет вечерта
когато само работници
и закъснели двойки шетат
на глутници събират се и после
скрити у дома
дояждат сутрешната си попара от тъга
в един такъв сезон се срещнахме със блез
наведен помня го над купчина от портокали
прехвърляше ги с пръсти жилести и стари
от цял палет как не се намери
ни един портокал без рана
сред черно ято бяла врана
искам здрави портокали
блез извика в магазина
след минутка
щом гневът му премина
изшептя
искам здрави портокали
чуваш ли ме
проклета шибана война
наведох се и аз
над купчината с портокали
изведнъж на двамата ни стана леко
изведнъж на двамата ни стана леко
на него че не рови във палета сам
на мен че в ръцете ми попадна
портокал без рана
виж блез има още шанс за всички нас
и хващам се със теб на бас
войните скоро ще се водят само
във учебниците по история
какъв си романтик възкликна блез
това е сигурно от възрастта ти
млади момко
потупа ме по рамото
едноръкият поет
и се изхили гръмко
Нито звук
Блез умря:
заровиха го заедно със липсващата му ръка
със зъбите му черни дупки
с пътуванията до Нижни и Москва
на фронта с цветната заря
с релсите и коловозите
със стиховете с монолозите
Блез умря:
опяха го жените му и жриците
опяха го тревиците
на гробището птиците:
синигери авлиги и глухари
всякакви пернати твари
Опя го даже
и клокочещият самовар:
кап кап кап
на смъртта във черния долап
където ето:
връщаме се винаги
за още мъничко живот
като деца които лъжат на белот
Тогава някой в стаята нахлува
децата се разбягват
но кой ли тези стъпки чува
туп туп туп
по старите дъски
Блез не спира да върви
останала му е единствено
ръката дясна
ръката дясна
която в тази утрин ясна
пише някаква поема
сред хаоса от крясъци и гласове
чуй как някой ни зове:
Деца елате тук
Блез се е завърнал
шттт тихо
да не ви усети
мълчете
нито звук!