През 1 век пр.н.е Калигула строи два кораба на езерото Неми. Корабите са големи, а езерото – малко. Но това няма значение, защото не са кораби за плаване, а за удоволствие.

Много хора са се опитвали да ги извадят от езерото. През 1929 г. мегаломанът Мусолини успява като пресушава езерото.

Корабите изгарят заедно с мегаломанията на Мусолини през 1944 г. в края на Втората световна война.

И Тезей е имал свой кораб. Избягал на остров Делос, след като убил минотавъра. След това години наред атиняните ще плават до острова със същия кораб, за да  си спомнят подвига на Тезей и да отдадат почит на Аполон.

Когато някоя дъска изгние, атиняните я сменят. Корабът плава стотици години, а подмяната на дъските продължава. Накрая Плутарх ще попита – това същият този кораб, с който е плавал Тезей, ли е, след като всяка дъска в него е сменена с нова?

Много по-късно Томас Хобс ще зададе още един въпрос. Ами ако, ще попита той, някой хитър атинянин започне да прибира гнилите дъски и накрая, когато  събере всичките, си построи с тях кораб? Тогава кой ще е истинският кораб на Тезей?