Интервю с Живко Желязков

Коя е Мис Джули?

Интервю на Зорница Гъркова

Фотография: Яна Лозева

В последните няколко години Сцена DERIDA се превърна в едно от знаковите пространства в София за съвременен танц и пърформанс. Като започнем с обучителната програма за съвременен танц на Derida Dance Center – Dance PORT Derida, минем през спектаклите – S INNER (който спечели и награда Икар за 2017 г. в категория Съвременен танц и пърформанс), FLAPSE, F63.9 (който попада в ТОП 20 представления в класацията на AEROWAVES), и без да пропуснем да споменем резидентските програми и международните проекти, в които Derida Dance Center участва, изглежда, че танцовата компания и нейното пространство са значими не само в контекста на малката София, а и в международен план. За „Мис Джули“, последния спектакъл на Derida Company, за танца изобщо и за предстоящите промени и проекти разговаряме с хореографа и артистичен директор на компанията Живко Желязков.

Живко, защо избра да работиш именно с пиесата на Стриндберг и коя е днес Мис Джули?

Стриндберг е провокативен автор, чийто образи се отличават с изключителна дълбочинност. Неговите образи са нелогични в действията си. Те притежават шизоидна трагика, която ги поставя в непрекъснат конфликт със себе си и всичко около тях. Госпожица Юлия от едноименната пиеса на Стриндберг не е изключение – непредсказуема, емоционална и търсеща себе си между своята изначална същност и придобитите образи, проекция на родители и общество. Мисля, че това е проблематика, която е занимавала и занимава всеки един от нас, разбира се в различна степен. От този дискурс смятам, че госпожица Юлия живее във всеки един от нас.

Как протече работата по текста и пренасянето му в пространството на самите тела? Как избрахте конкретните пасажи от пиесата, които да добавят смисъл отвъд този, който телата дават?

Работният процес беше доста вълнуващ, без предварителна представа какво точно трябва да се получи. Разполагахме с драматургия на класически автор, към която можехме да се придържаме, но нашата цел беше да изследваме образа на Госпожица Юлия през призмата на съвремието ни. Това изискваше задълбочен анализ и добре аргументирани решения. Посоката за създаване на пърформанс, в който изразното средство да бъде и движението, беше истинско предизвикателство относно естетиката на представлението и баланса между текст и движение. В крайна сметка, селектирахме отделни пасажи, които в най-голяма степен разкриват вътрешните противоречия на госпожица Юлия, но в същото време аргументират нейното на пръв поглед нелогично поведение.

В предговора си към пиесата Стриндберг, отявлен женомразец, посочва, че не е подходил едностранчиво към проблематиката на назованата от него натуралистична трагедия. Интересно е за мен доколко твоята интерпретация се съгласява със Стриндберг и доколко го оспорва?

Определено не намирам нищо едностранчиво както към проблематиката, така и към образа на Госпожица Юлия. Това е въпрос както на лична преценка, така и на способността на всеки да бъде толерантен и да разбира отвъд нормите и високата самооценка, защото никой от нас не е съвършен и всеки преминава през своите лични битки.

Смяташ ли, че днес, повече от век след написването на пиесата, конфликтите, заложени в нея, все още са валидни и работят на едно или друго ниво в обществото?

Определено. Ако не смятах така, не бих се захванал със Стриндберг и "Госпожица Юлия". Придържането към модели на поведение, имитацията, бягството от архаичността на нашия образ за сметка на егото, ни потвърждават, че има автори и произведения, които ни карат да преосмислим живота и средата си, независимо, че са писани преди век.

По пиесата има и филмова версия от 2014 г., която плътно се придържа към текста. Как ти повлия тя, беше ли медиатор на послания и идеи, в качеството си на все пак съвременна от техническа гледна точка интерпретация?

Да, изгледах и филмовата версия, но нашата цел беше да се фокусираме върху открита дисекция на образа, изолирайки всички други персонажи и ситуации.

Стори ми се, че бичът в спектакъла имаше съществена роля и функция, но не просто като инструмент на насилие, а като интерпретиране на насилието в един много по-широк, но и по-личен смисъл. И всъщност как се случва изборът на вещ, която да присъства като сценография – дали той е продиктуван от идеята да се продължи и фокусира конфликтът в един физически спектакъл, където телата сами по себе си носят този конфликт?

Включването на предмети в представлението беше внимателно обмислено. Това беше решение, което спомогна на участниците – Марион Дърова, Гергана Илиева и Васил Зелямов, да изградят по-плътно отделните образи на Госпожица Юлия. Всеки от тях се свързва с отделен предмет, с нещо отвън, което всъщност им помага да преодолеят вътрешната си нестабилност в опит за налагане на личната си стратегия.

Физическият театър и изобщо танцовият спектакъл имат за фокус човешкото тяло, но от това следва, че тялото трябва да може да прави почти всичко, да се трансформира по всевъзможни начини. Това го превръща в посредник и го оголва, сваля от него редица културни маски, но и добавя други. Какви са предизвикателствата пред това?

Съществуват тенденции и клишета до които се прибягва, но според мен това се случва, когато съществува несигурност в екипа и предварително намерение към това да бъда „модерен“.

В този случай остава единствено намерението, а проблематиката на представлението се загубва или остава неизведена. Това няма как да не бъде усетено от зрителя и той остава изоставен някъде на повърхността.

В началото на тази година за вас, както за Derida Dance Center, така и за танцовата компания настъпиха промени, а предстоят и още. Какво ще донесат те и какви са следващите проекти и предизвикателства?

2018 година беше безспорно една от най-успешните за Derida Dance Center и Компания DERIDA. Създаването на локални и международни контакти и партньорства през годините направи възможно случването на много важни проекти през годината. В партньорство със Столична община успяхме да бъдем домакини на едно от най-значимите европейски събития в областта на съвременния танц – фестивала AEROWAVES SPRING FORWARD на платформа AEROWAVES. В рамките на фестивала бяха представени топ 20-те представления на Европа, селектирани между 650 кандидати от международната Комисия на AEROWAVES. Представлението F63.9 на Компания DERIDA е първото българско представление, което попада в тази класация. Успяхме да представим наши продукции на фестивали в Канада, Китай и Израел – една от най-желаните дестинации за представяне на съвременен танц. Екипът ни получи награда в област танцово изкуство на Столична община. Derida Dance Center е партньор в три европейски проекта, подкрепени от Европейската комисия.

През 2019 година предстоят нови и вълнуващи предизвикателства. В комуникация сме за представяне на наши продукции на няколко европейски фестивала, предстои ни пътуване в Перу и Уругвай.

Безспорно най-голямото предизвикателство през тази година е създаването на ново пространство за изкуство и култура. В момента екипът ни е изцяло фокусиран в тази посока и съм безкрайно щастлив да споделя, че новата локация на СЦЕНА DERIDA ще бъде факт съвсем скоро. Новото ни пространство се намира в идеалния център на София и ни дава възможност да посрещаме повече зрители в страхотна обстановка. Новата локация на СЦЕНА DERIDA разполага с всички необходими условия за създаване на разнообразно съдържание в областите танц, театър, мултижанрови представления, концерти, филмови прожекции и социални срещи за хора, които се интересуват от изкуство.