Ваня Вълкова
Градска тъкан
"Градът кaто знак" – урбанистични стихове в картини и картини в стихове от Ваня Вълкова.
"Градът кaто знак" – урбанистични стихове в картини и картини в стихове от Ваня Вълкова.
Свят, в който от безразличието се преминава към студа, a от студа към нещо отвъд него. Машините за удоволствие и престъпленията без любов, при това извършени без хора.
Неизличима е мъката на майките на „цинковите момчета“, разбираемо е желанието им да проумеят как и защо са воювали и загивали синовете им в Афганистан.
Представяме ви разказа на Мариана Раясало, българка, която живее в град Упсала, Швеция и работи в местната библиотека.
За смелостта да погледнеш слънцето – интервю с Владислав Христов.
"Бъдеще", "Котката", "Терапия" и други стихотворения от Бисера Виденова.
"Животът след войната", "Горящата Омаха", "Да свириш на пиано за момчетата" и други стихотворения от Том Филипс в превод на Владимир Левчев.
"Коминопоезия", "Отминали неща" и други стихотворения от цикъла "Фрагменти" на Мария Каро.
Есе от Алберт Айнщайн из последната негова книгата "Как виждам света", излязла миналата година на български език.
„Граница“ на Капка Касабова е книга за ужаса, за страданието и непреодолимата меланхолия, покрила една силно проблемна територия от европейската карта.