от другата страна на часовете
в обратната реалност на съня
се срещаме за кой ли път, поете
неразделени от позора на смъртта

тук можеш и без тяло да танцуваш
като трептене от възникваща звезда
а строфите ти с ярост да тактуват
балета на отнетата мечта

Тибалт те вдига – бесен, но небесен
да полетите в развилняно па дьо дьо
и акомпанимент от твоите песни
да екне във вселенското ухо

а Бог те гледа гузно и мълчи
не може нищо Бог от теб да скрие
сега е късно да те пощади
сега е късно и да те убие