Полина Видас
Апокалипсис Lights
Апокалипсисът днес е в опаковка със златен бандерол и обещание за възможност за спасение. Това, което ще остане след нас, е че бяхме глупави.
Апокалипсисът днес е в опаковка със златен бандерол и обещание за възможност за спасение. Това, което ще остане след нас, е че бяхме глупави.
Колкото и високо да се опитваме да държим духа и разума си, телата ни ще останат да плуват в първичния бульон на живота с всичката му красота и ужас.
Вицове и стъпки, знание и незнание. Три кратки истории от Панайот Карагьозов.
Рецензия на една възможна книга от бъдещето, написана в добавъчната реалност на 2059 г., след Свършека.
Една нощ от детството ми се е запечатала ясно в спомените ми: стоя на брега на езеро в близост до хънанското село, откъдето е родът ми, около мен са се насъбрали още много хора, малки и големи, и заедно надигаме глави към чистото нощно небе. На неговия черен фон бавно прелита една звездичка – първият китайски изкуствен спътник „Дун фан хун I“. Датата е 25 април 1970 г. Аз съм на седем.
Разговорът е върху политическата естетика на радикализма и е проведен на 4 май 2020 г. по скайп пред студенти слависти в Софийския университет. (rough cut)Разговорът е върху политическата естетика на радикализма и е проведен на 4 май 2020 г. по скайп пред студенти слависти в Софийския университет. (rough cut)
Ада мечтае за машина – която да гарантира живота чрез предварително зададени обективи операции, да го стабилизира като го освободи от биологичността.
Едно кратко и сравнително точно описание на творчеството на Сондърс би било нещо от рода на: то е странно. По-разширеното би включвало и: а също така и дълбоко по начин, по който само боравенето със странното позволява.
Историята на един личен Набоков през очите на Илиян Сабадошев.
Какво ако има? Това е въпросът, който следва да си зададем, наместо да се питаме какъв е смисълът в този момент. Какво ако има толкова много светове, с толкова много живот? Невъобразимо много светове, които само чакат да бъдат открити.
Остров. Тих и далечен. За това си мечтая от малка. Място на бягството от задушната, смърдяща реалност, покрита с пепел и цигарен дим.
Никога не беше притежавал рибка, та нямаше идея какво спада в графата на нормалното рибешко поведение и какво трябва да очаква от люспестите същества, но имаше чувството, че неговата е особена.
Избрани стихове на Сафо от книгата "100 + 1 фрагмента" в превод на Яна Букова.
сладурчета, сладурчета, уморени, освиркани или убити, оставили сте пакета на прага на гарата, и се прибирате да спите в ботаническата градина на европа, било е студено, казват, минус двадесет градуса, когато
Централният персонаж в романа е бивш театрален режисьор, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно спонтанно се превръща в „постановката на живота му“.
Този кратък откъс е част от недовършен все още роман с работно заглавие "Зона нула"