Поемата е част от предстояща нова книга на поета.
1
Твоята слава е навсякъде
в стаята за смъркане на кокаин
върху лицето на облака
отразяващ светлината на залеза
в лишеите покрили камъка край пътя
в стъпкания до него червей
твоята слава е навсякъде
в свободата да бъдеш забравен
в безсрамния смях на работниците
вечерящи по пейките на последната спирка
във вятъра повдигащ яката на мъжа
обезглавени пред камерата
твоята слава е навсякъде
в подлеза където изнасиленото момиче
лази по пода търсейки телефона си
в болничната морга
където навитите маркучи са по-топли
от телата по масите
твоята слава е навсякъде
в университетската аудитория
където на дъската флумастерът изписва
формулата на разширяващата се вселена
в хотелската стая където милионерът
е сладостно бит от проститутки
в кожени нацистки униформи
кой си ти
който имаш силата
да възвестиш мира
в който нищо от този свят
не разпознава себе си
2
Царят танцува
край ковчега със Завета
и тревите шибат до кръв
коленете му
смогът ляга над Пекин
милионите бързат за работа
електрическите ножове в кланиците
се включват
и месото бавно започва да се плъзга
по поточните линии
мрежата жужи и пука
тълпите се събират пред парламентите
хвърлят камъни и коктейли молотов
един град фалира и бандите
разделят кварталите помежду си
числата се делят
като оплодени инвитро яйцеклетки
невроните на борсите сияят
подкупно сърце
как лесно се продаваш
на всяка надежда
как тръпнеш от вълната
на безкрайното утешение
признай
че нищото върлува в теб
като айнзац команда
в украинско село
а ти съскаш през зъби
амин
амин
амин
3
Утрото е утро е утро е утро
отворени са шлюзовете
радостта нахлува бавно и залива
долината на смъртта
камбанариите стърчат все още
безмълвни
и туристите снимат от тях
с телефоните си
градовете на Европа
там под водата
нощните заведения се пълнят
с бивни на слонове приготвени за изгаряне
и телевизорите сричат молитви
на участници в риалити игри
новини за гравитационни вълни
екзекутирани заложници
дрогирани звезди
утрото е утро е утро е утро
дробовете на този свят
вдишват и издишват
дните си
кой от облаците
ще трие муцуна в куполите
на финансовите храмове
коя от кредитните карти
ще плати всички сметки
на живите и мъртвите
неизплатими са
краката умити в единствената стая
на къща от кашони
в гетото на Бомбай
и изкуствените зъби съхнещи
в празна порцеланова чаша
в кухнята на люлинска панелка
утрото е утро е утро е утро
сметищата стават на краката си
и започват да танцуват
накичени с изтърбушени мебели
и найлонови пликове
затворили смрадния въздух
на всички минали дни
боровете се тресат
по склоновете
и изсъхналите им клони
удрят тежко пръстта
само те все още има от какво
да се ужасяват
утрото е утро е утро е утро
4
Не можеш ли
да пуснеш ръката си
като огромна смугла река
минаваща през градовете на света
събудена река
в която всички дни са отразени
и гласовете на мъртвите трептят
по вълните
и разтварят сенките
на мостовете
не можеш ли
да отвориш окото си
като вратите на корабен док
от който презокеанският лайнер
ще се плъзне към дълбините
и морските лисици
ще ближат отраженията си
в огледалата на каютите
докато удавниците прегърнати
се отдалечават
не можеш ли да отвориш уста
и гласът ти да понесе
дните на всички царства
родени разцъфнали изпепелени
колко конника обикаляха
в кръг без да стигнат
ръба на този свят
от който искаха да се хвърлят
във водите на вечността
не можеш ли да се обърнеш с гръб
и да продължиш нататък
към онова което няма име
защото ако бъде назовано
ще те погълне
и никога повече няма да се върнеш
в прокълнатия дом
в твоя дом
в единствения дом
5
Нека онова което е на мястото си
поиска да го изостави
така ще го съхрани
нека онова което не е на мястото си
поиска да го изостави
така ще го съхрани
светлината се топи и капе
по покривите на света
братя на праха
елате в този час
изгубеното е изгубено
машините забравят помнейки
машините забравят
облечени в пластмасови партакеши
братя на праха
нека ветровете ви отнесат
нека водите ви удавят
нека пожарите ви изгорят
нека студът ви вледени
вие сте слушали
скръбта на рекламите
които звучат от катастрофиралата кола
и стихването на тромпета
който караше времето да ръзцъфва
съвсем близо
зад пердето на прозореца
колко пъти всеопрощаващи гласове
поглъщаха вината ви
като тонове ябълки търкалящи се
по нанадолнище
братя на праха
любовта не ни спасява
не ни оправдава
но знае имената ни
на другия бряг на реката
и ни вика оттам
и ние тичаме
тя пак ни вика
и ние тичаме
няма да прекосим реката
няма
само тичаме
и слушаме
6
Има ли корона на дърво
която не трябва да бъде благословена
има ли корона на дърво
която не трябва да бъде измолена
има ли корона на дърво
която не трябва да бъде изядена
кръв от кръвта
плът от плътта
на непостижима смъртност
има ли корона на дърво
която да не е разпъната заради нас
която да не е изоставена от нас
която да не е свалена
и погребана
в приготвената гробница
има ли корона на дърво
която да не ни е срещала
по пътя към нашия сигурен провал
и да не е била разпозната
от сърцата ни
има ли нещо по-неподвижно
което танцува
нещо по-плътно
през което гласовете ни да минат
прохладен дом
за всичко което изгубихме
и за гърма
който не знае
и не знае че не знае
7
Твоята слава е навсякъде
в изповедалнята където момчето
прави свирка на свещеника
в стаята където умствено изостаналите
лежат мъртви в пикнята си
твоята слава е навсякъде
в хангара за частни самолети
където елегантните ангели на смъртта
се качват енергично по стълбичката
в мидената черупка строшена
под тялото на удавника
твоята слава е навсякъде
в пръстите на пенсионирания хорист
който си играе с електрически влакчета
в пантерата нарисувана на стената
в стаята на убития наркодилър
твоята слава е навсякъде
в мисълта на сигурните
в мисълта на несигурните
в празните от мисъл
кой си ти
който имаш силата
да възвестиш мира
в който всичко от този свят
познава себе си