"Rara avis in terris nigroque simillima cygno": птица, рядка на земята, като черен лебед, броди из древните римски дебати – ако нещо не е изпитано от мнозина в непосредствения им опит, може ли да се счита за реално? До и през Средновековието валидно доказателство за истинност дори и в съда е било „а multi visa sunt” – „видяно от мнозина“, особено, за да се докаже вещерство. Днес докладваното от мнозина в социалните медии гаранция ли е за реалност? Или точно обратното? Ако аз още не съм умрял, то значи ли, че изобщо вярвам, че някой може да умре от някакъв си грип?

Нарцистично или обективно – положени сме във времето на все повече „черни лебеди“ и под засилващото се въздействие на „слабо вероятното в живота и на пазара“, по думите на Насим Никълъс Талеб. Видяхме хора, започнали игра с чипове в гаража си, докато взимат стимуланти и медитират, да обръщат цялата икономика на света. Видяхме машина, голяма колкото стая, да се смалява до нано устройство, което всеки носи в ръката си и така е постоянно свързан с другия. Видяхме какво е да имаш колеги от всяка точка на света. Ядохме пържени скакалци в Тайланд и броненосци във Виетнам. Карахме най-красивите и мощни машини с гориво, а когато горивото взе да привършва, карахме и електрически автомобили. Имахме двойно повече време за наслада от дядовците и бабите си. Като ни отесня Тайланд, Куба и Мавриций, построихме си ракети, с които да създадем курорти на Марс.

Май беше прекалено хубаво, за да е истина.

Преди 13 години Талеб предрича, че глобализацията и свързаността на системата, в които властва принципа на удоволствието, имат и странични ефекти. Може би сме сключили неинформирана сделка с дявола. Според Талеб това неминуемо ще доведе до пандемии – много лесно и бързо разпространение на най-устойчивите „убийци“, най-адаптивните ще доминират, независимо от кой ъгъл на света идват; той буквално казва: „Виждам риск от непознат и яростен вирус, който се разпространява из цялата планета.“. Културата и икономиката ще бъдат доминирани по същия начин – от няколкото по-силни и адаптивни... 

Видяхме самолет да се врязва в двете кули на богатите и богатите да скачат от прозорците, за да умрат по свое, а не по чуждо желание. Видяхме Земята отгоре и огромните пластмасови острови в нея, прибоя от боклук, топящите се ледени колоси. И ставахме все повече тези, които сме ги видели... Ще станем ли прекалено много, за да видим собствения си Край? Защото въпреки цялата ни загриженост за „планетата“ и „майката“, това, което ни интересува е – преди всичко – собственият ни задник.

Сега, за първи път откакто сме тук, сме се прибрали у дома. Това няма да ни приключи, дори няма да приключи толкова съществен брой от нас, че да остане в литературата.

Апокалипсисът днес е в опаковка със златен бандерол и обещание за възможност за спасение.

Това, което ще остане след нас, е че бяхме глупави.