вие, които отдавна сте в хрониките на четири-пет исторически книги, не знаете,

но аз пиша с цялата си любов

как потеглих един ден с влак по най- краткия маршрут изток – север

и се озовах в пазвата на жена,

о, стига!

тя имаше вълча уста

*исках да кажа, че направих една беля.

имаше устата си, разцъфтяла като японски дрон,

благословен от още непосветени petznaci, znacite sa pet!

имаше помежду си много тишина,

ако можехме да пресмятаме

никога не знаеш на кого му е добре и на кого не,

тука са ми донесли едно бурканче с домашно сладко,

тука са ме заобиколили по-възрастни жени, които казват

„нека да му кажа и аз“

и аз,

сладурчета, сладурчета,

вие не знаете дали аз знам, че вие спите заедно с брат ти,

вие не знаете дали аз знам как се сменят източно-северните гари,

сладурчета, сладурчета,

уморени, освиркани или убити, оставили сте пакета на прага на гарата,

и се прибирате да спите в ботаническата градина на европа,

било е студено, казват, минус двадесет градуса, когато

се събуждам, обикновено в пет сутринта,

демоните са разстоянията ми до другия живот,

душичките, душите, които сега ще намеря и ще кажа „добре, добре, нищо не разбира“

нищо не разбирам, ето, ти, поне,

някой ме е подлъгал да ме наболява хълбокът по едно време и да поискам да ти кажа

че ще се справя, точно  на теб, много ми стана мъчно, толкова ме разделя

всичко, което идва към мене

от полека секващата сексуалност, аз знам думата „елмаз“, свързвам я с „кафяво“

и една снимка, аз изследвах оградата зад него и виж, тука, виж, тука

колко е щастлив,

dokato e bil jiv

 

това е дружеското ни мълчание докато четем сутрешните вестници,

които във времето на мир са така цинични

*12 сме, когато поискат да сме различни

 

днес сутринта аз се разположих на масата, за да започна да съчинявам

всичко около мен е високо – сградите, хората, чужденците,

аз съм сам, аз съм Кристиян,

обърнах се, спрях, снимах изгрева на слънцето, постоях си така загледан

казах си – това е времето, точно от април до юни, в което буря няма, буря има,

сега ще ти разкажа какво точно правих на 21 април, имаше хора около мен,

които обичаха да влизат във водата, беше топла по това време, за това време се казва,

че е било хубаво, продължава от 3 до 14 дена и ако си пиян може да ти е много готино,

ще дойде до теб за около 10 – 15 дена най-много и Nothing else matters,

казват, че в щатите хората са насилници, аз знам, че те не обичат да спорят, няма скандали,

няма нищо специално, което аз да знам, да разкажа, моят приятел, когато беше малък

си казваше, че не иска да живее до морето, поне следващите десетина години, точно колкото

да измине няколко километра от бреговата линия и да излезе,

отивам на концерт с една, ми каза той за една жена, тя е една, в Америка, занимава се с дизайн

и стои в криви зали със счупени огледала, тя е толкова горе, занимава се с лекции,

плювалници, целият етаж се напълва заради тази една, а това е провинциално,

аз заминах в младостта си в един град в Европа, на двадесет километра от начина, по който говоря за мен си, тя стига с русата си коса до липсата на начин с още един, беше един германец,

с когото бях около три години, залепен като молец за стената, той беше много голям,

аз бях на друго ниво, в гимназията бях послушен, разбери, а той беше голям,

беше една къща, само да не ме караш да казвам стига, те не правиха нищо,

аз завърших механотехникума, после отидох в Смолян, а тя ме караше нон стоп да бъда отгоре,

да бъда в Америка, аз си казвам „ще бегам“, всяко нещо има край

 

едно и същото 26:02

 

предният път срещнах верка и забравих да й кажа нещо,

надписи, които се въртят, времето, което спира и се разпада –

както шумят листата и така – спира, пита ме – удобно ли ви е така,

повторението на живота, най-вече когато над собствените ми желания

надделее онова, в което..., вината има очи на триъгълници, аз ви казах,

Мария, това не го разбрах, защо казвате нещо за третото, за четвъртото,

аз ви казах няма значение, вие чухте – съвпадение,

нека ги оставим всички тях, да се доближим до безграничното, да се разменим,

всяка вечер едно и също представление се разлага, множество надписи,

само и само, за да е прието, ако си приет – участвай, аз се отказах,

добре че тогава бях по-млада, днес земята е по-широка и е много крайна,

вече може да се протегнеш, да натиснеш едно копче и да изключиш живота,

аз знам една тайна – тя е тайната на повторението, ако само веднъж покажа

това, което е отвъд него, моите чувства, които не ме засягат, ако повдигна маската

на усамотението, съчувствието на другите, съблазняването им,

моите другари ще скочат връз мен и ще ме разкъсат, после ще ми кажат – нося ти сега

все същото нещо