Галактика Синелактика* е роман от Ананда Криспин, публикуван 2059 г. в Добавъчната реалност, няколко години след Свършека.

В тази книга главната героиня на романа е младо момиче, което може да рисува и изобретява сложни роботи, които при сканиране в промишлени условия се оказват гениални машини и биват произвеждани веднага. Ананда сбъдва мечтата на дядо си от 20 век да създава интелигентни или философски автоматични приспособления, подобно на великите изобретатели Клод Шанън и Бъки Фулър. Дори когато изобщо не мисли за нищо, а в синелактичен унес на несъзнаваното просто си рисува, героинята изобретява неща като: поетична чиния, която рецитира поезия в свободна асоциация със сервираното върху нея; дигитална клечка за уши, която улавя несъзнаваните агресивни импулси и ги заземява/разтоварва с изчистването на ушната кал; контактни лещи, които разчитат чувства и афекти на всички възможни езици и др.

Ананда е единственият човек, който успява да се присъедини в Изхода на човеците и през проекта Сефири 2.0 (известен още и с кодовото название „Дестинация: Луна“), и през психичната евакуация в Добавъчната реалност на психодраматистите. След непрежалимата загуба на милиардерите, когато Сефири 2.0 е взривена поради нелеп инцидент с коз марихуана, Ананда остава в Добавъчната реалност, за да изобретява оригинални начини за оцеляване и продължаване на живота на групата, без възможността за живи срещи и общо материално обиталище:

„Редувахме се да пазим телè**-то вдигнато, спазвахме стриктни дежурства. Телè-то съществува само, когато минимум  шест души са загрели и общуват пълноценно. Другите можеха да отдъхнат за малко и да сънуват бившите си тела, които не знаехме къде са и за които много тъжахме…

Но шест от нас винаги трябваше да остават будни. Нямахме нищо против новите членове, за да имаме повече дежурни, когато се налага, но пък новите невинаги бяха способни да удържат телèто и веднъж за малко да изпуснем нещата и всичко да приключи, когато двама дежурни се скараха поради сексуалното напрежение.

Общото несъзнавано е много тежко нещо – цялата лудост и сънища стават общи и преставаш ясно да различаваш кои са твоите желания, кои са твоите наказания и кое идва от другите. Един ден при нас попадна една заблудена душа, която се скитала от десетилетия наоколо – някой си Карл Конфино I, който успял още към края на 20 век да постигне по случайност своето „анти-аз” и сред огромно огнено кълбо да попадне в кота нула на Добавъчните реалности, откъдето бил безмълвен зрител и протоколчик на всички психодрами по света. Тъй като другите очакваха от мен креативност и изобретения, старият Карл ми беше от голяма помощ: той пръв предложи да иновираме синелактиката в мисло-рисунки, по разбираеми причини. Отначало не беше лесно, защото изискваше цялата концентрация на групата да следи и удържа детайлите на мисло-образите, подобно на древните тибетски тулпи***, но после това се автоматизира и общата енергия сама вкара енергия и движение в образите.

Ето така един ден се озовахме на непознато място, с възможна надежда за нова материя и да докоснем телата, а не само душите си...“

___________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________

*Синелактиката е групов метод в психотерапията, при който изследвате своите асоциации и чувства чрез спонтанна рисунка (в група).

**Добавъчната реалност и „телè“ са термини на създателя на социометрията и психодрамата Яков (Джейкъб) Морено преди повече от век и половина. В „добавъчната реалност“ наужким и на игра, човешката психика може да разшири потенциала си, да рискува, да намери нови и по-креативни начини за общуване в реалността, и поради това пространството е лечебно, магическо и пристрастяващо.

***Тулпата е създадена от въображението мисло-форма, паранормален обект, който размива границите между фантазия и реалност и произхожда от древни тибетски будистки практики; също така е и „еманация“ на непроявени същности и „въображаем приятел“.