Зорница Гъркова

Нов дом?

В началото на октомври миналата година Нобеловата награда в областта на физиката беше поделена между канадеца Джеймс Пийбълс от една страна, за теоретични открития в астрофизиката, и екипа Мишел Майор и Дидие Кело, които през октомври 1995 г. откриват първата екзопланета, орбитираща около звезда, подобна на нашето Слънце. Планетата е 51 Pegasi b, неофициално именувана като Белерофон - газов гигант, сравним с нашия Юпитер. Слънчевата система, в която е открита планетата, се намира в Млечния път, съвсем близо, в един определен смисъл.

В края на октомври проф. Димитър Съсълов беше гост-лектор на Кръжока по астрономия към Катедра Астрономия на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с лекция на тема „Екзопланети – бъдещи насоки“ в рамките на инициативата "Месец на Космоса", чиято цел е да запознае обществото с откритията на учените за Космоса и Вселената. Някои от най-значимите изследвания на проф. Димитър Съсълов са свързани с откриването на екзопланети, подобни на Земята. Първото откритие на екзопланета чрез пасажния метод е дело на Съсълов и сътрудниците му през 2002 – 2003 г.

Откритата OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец е и най-далечната известна екзопланета през тези години. Дали и как това е имало своя отзвук през октомври, не е чак така важно. В крайна сметка не всички държат да знаят повече или изобщо нещо за откритията за Космоса и Вселената. На мен обаче ми се струва важно именно сега, когато думата "дом" прие някак различен смисъл, коренно различен от уедрените мащаби, които приема тя, когато става въпрос за екзопланети.

Светът днес изглежда почти спрял, наблюдавайки разразяването на пандемията, този малък-голям апокалипсис. Очакването, както всички ние виждаме, се изразява поравно в масова паника, канали за информация и дезинформация и нещо, наречено лична свобода, за което голяма част от хората смятат, че им се отнема или ще им се отнеме. Светът "утре", след апокалипсиса, вероятно ще бъде коренно различен, а тази промяна със сигурност няма да бъде неусетна и неусетена. Не само защото всички живеем в нея. И ако има момент, в който процесите на "биополитики" да са били мащабно и глобално провеждани, то този момент бледнее пред странното сливане между частно и публично, на което сме свидетели сега. И не, не говоря само за мерене на температура и призиви да спрем и да си останем вкъщи.

Ето тук думата "дом", това вкъщи, към което всички ние се завръщаме, за да работим, поддържайки социална изолация, хвърля мост между октомври 2019, когато пандемията е била вече на прага на дома ни, и сега, половин година по-късно, когато планетата се превърна наистина в уютен (sic!) дом (и от тавана към мазето и обратно на всяка крачка из този дом попадаме на обекти, които също трудно можем да видим, и поради това малко или много ни се привиждат), а екзопланетите, разхвърляни из пространството на Космоса – те сякаш се превърнаха просто в миражи, стремежът към които изглежда като незначителен и несъществен блян в момента. А така ли е наистина и как се открива екзопланета? И дали не е подобно на това да открием вирус в тялото. Къде са тестовете, ще попитате, какви са параметрите на системата, кое е вътре, кое е вън, от какво имаме нужда и можем ли да го вземем сега, утре, в следващата година? 

Мнозина от нас си спомнят „Интерстелар“ – филма,  в който екип от учени търсеше нов дом за човечеството, ще рече – нова планета. Най-мъчителната част от филма, поне за мен, беше обикалянето на екипа от откриватели от планета на планета. Помня водната планета, на която по неведоми закони водната маса, буквално „море до колене“ за героите, се вдига до огромна стена, сравнима само с библейските чудеса. Или замръзналия гигант на полуделия доктор Ман (колко фин намек за лудостта на човечеството и как различен е смисълът в този намек именно сега). Животът е много специално нещо, си мисля, и си припомням колко бавно, с колко много прецизност и внимание към всеки детайл е създаден той. Едва ли е чудно, че всячески се опитваме да погледнем отвъд границите на дома си, да намерим и други като нас – същества или планети, на които тези същества живеят. Но, ще кажете, ние едва до Марс сме стигнали и то не в истинския смисъл на думата. Но ще кажете – какво да търсим там, когато тук се случва това, което се случва, и изглежда сякаш личните светове се разпадат с шеметна скорост, като в холивудски блокбастър от порядъка на Contagion (най-новият сред пандемичните филми).

Какво ако има? Това е въпросът, който следва да си зададем, наместо да се питаме какъв е смисълът в този момент. Какво ако има толкова много светове, с толкова много живот? Невъобразимо много светове, които само чакат да бъдат открити. С откритието на Майор и Кело започва революция в астрофизиката и оттогава насам над 4000 хиляди екзопланети са открити само в Млечния път. Много е възможно някоя от тях да се превърне в нов дом, до който все някой ден да стигнем. За мен никак не е случайно, че освен излезлия през 2014 г. “Интерстелар“, има още два важни филма от последните години, които тематизират други планети – умопомрачителният „Меланхолия“ на Ларс фон Триер и по-скромният „Друга Земя“ – и двата от 2011 г. Важни не защото изкуството и особено киното, макар и невинаги или дори рядко с най-популярните си творби, обръща внимание на Космоса и това, което има отвъд земната атмосфера. Важни, защото търсят пресечната точка между огромния Космос и това, което човешките същества мислят за него. Метафорично и буквално.

Но как се откриват екзопланети с наличната в най-добрите обсерватории по света техника? Едва в последните едно-две десетилетия вече има инструменти и начини да се наблюдават тъмните тела на планети, орбитиращи около звезди в сравнително близки слънчеви системи. Учените търсят най-вече кратките ефекти, които планетата упражнява върху своята звезда. По този начин може да се определи приблизителният състав на планетата, респективно годна ли е, най-общо казано, тази планета за живот, колко далеч е от звездата си, с каква скорост орбитира около нея и т.н.

Търсене, вълнуващо за всеки учен и откривател. Търсене, което по силата на определена (не)възможност, по силата на определена промяна по отношение на "биополитиките", за които споменах по-горе, вероятно ще се поднови някой ден, може би още утре или при следващия малък апокалипсис, който домът ни ще преживее. Защото ами... ако сме в дома си, ако сме затворени и музеите ни предлагат виртуални разходки, все пак има и по-голяма възможност, по-голяма и по-далечна разходка, която да предприемем смело с цялата фина лудост, предлагана ни от науката. Само така ще можем да излезем от дома си. Ако намерим нов дом.