778945603828_Mars_BigThinker_Mars101.mov.00_01_00_21.Still001.jpg
Владимир Левчев

Марс

Вода от Марс

дъждът
чука по прозореца
и сепва сенките
небето на Марс
е ръждиво и розово 
Слънцето е малко и далечно 
нощем горе
свети Земята
нещо добре забравено
чука по прозореца 


Внезапно

Светът се събуди
и осъзна,
че е превзет от съня.
Къде е слънцето?
От изток в небето нахлуват 
ледницитe на новa епохa. 
От запад
сякаш е залез
извира обратно Нощта... 
Внезапно
като заразна болест,
като климатична промяна, 
като парализа
оловен сън обладава
мозъците на всички хора – хаква
световните компютри
и шоупрограми
и те предават
една и съща реклама: 
Lasciate ogni speranza voi ch’entrate



В полите на Витоша

В полите на Виташа 
се сипе брашно.
Баба точи кори за баница. 
Роклята й
вчера беше черна.
Днес си е сложила бяла престилка. 

Софийското поле е старо одеяло:
детето вижда избледнели сини планини
в шарките на одеялото.
А брашното се ръси
в полите на Витоша
и баба простира корите на стола
като чаршафи.

Пред Съдебната палата
виелицата слага на лъвовете
хлебарски шапки.
Детето със сива брада
и изрусената му кака
с кожен панталон 
пушат пред кафенето.
Това са внуците на баба, 
чиито внуци 
си играят днес
под друго, чуждоземно одеяло.

Но баба Витоша 
си е все същата.
Свъсва вежди и издухва 
от полите си брашното
и ненужните вече спомени.


Водопад

водата пада
по черния камък
залезът свети
във водопада

аз съм вътре 
в черната сграда
дъждът напада
моя прозорец

аз съм вътре 
в черния камък
водата пада
отвън

аз съм вътре
в смъртта си 
навън животът 
гърми и пада


Червеи в раната на дете

Когато чуя,
че някой е продал статуята на Майстора 
за старо желязо,
или си е избърсал задника
с Мадоната и Младенеца 
на Леонардо,
или е удушил ученичка, 
за да й вземе портмонето,
или се е взривил с хлапетата, 
които ритат топка в прахта,
за да докаже силата 
на своя слабоумен бог,
или е отровил с химикали в реката
два милиона бебета, 
за да прибави още два милиона
към своите милиарди –

виждам жива рана на дете,
в която се гърчат
сладострастни червеи. 

. . . . . . . . . 

Но не сме ли всички ние 
червеи,
които изяждат със сладострастни гърчове
тази планета?
(Докато червеите на гнева и на омразата
се гърчат в нас
и изяждат
всеки опит за щастие…) 

Ако не вярваме, 
че Любовта на Мадоната
е лъч пронизал Мрака,
ако не вярваме,
че Младенецът
спира армиите на Смъртта с усмивка –
ако не вярваме, 
че Младенецът е безсмъртен –
значи червеят 
вече е победил.


Едно към едно

(Меланхолия)

Дошли сме от Марс
и на Марс ще се върнем.

Вдига се най-високата океанска вълна –
небостъргачът на ужаса
над нашия кораб.
Междувременно планетата Меланхолия
идва откъм слънцето
да удари земята.
Междувременно ти остаряваш
и нищо от това, за което си мечтал
не се е сбъднало
и няма да се сбъдне…
Междувременно не разбираш
какво искат тези обезумели маршируващи хора, 
които мразят, мразят, мразят,
а са тръгнали да променят света…

Матрьошки с черни забрадки се отварят
като коледни подаръци:
и всяка следваща е същата.

Затвори очи
и ако не знаеш как 
и на Кого да се молиш –
дишай бавно, дишай
и не мисли
за Нищото, 
което поглъща всичко…

Небето е ръждиво и розово.
Слънцето е малко и далечно.
Дошли сме от Марс
и на Марс ще се върнем.
nasa-spacex-qui-ira-sur-mars-en-premier.jpg

Към Марс

Не обещаният
земен рай –
просто мрачен 
и мръсен 
край.
Не Ода на Радостта,
а фарс,
не към Любов и Мир на Земята,
а към Марс.
сраМ, мъка.


Сън

Видях своята сянка пред мен 
в синия сумрак на стаята. 
Видях прашинки танцуващи в слънчев лъч над пода.
Обърнах се към прозореца
и бях ослепен.
И в слепотата си
видях пътя навътре.
И видях, че пътят навътре
е пътя навън.

Тръгвам по него, 
по светлия лъч, 
за да се събудя.


Колата потегля

От изток прииждат ледниците на нова епоха.
От запад, по залез, 
извира обратно нощта.
В тъмната стая седиш пред компютъра.
Навън по залезната улица
се вдига вихрушка.
В жълта кола Варшава от 1950-те
се качват
жена като Мерлин Монро
и дете като теб.
Лампите по улицата се запалват
и колата потегля 
в нощта
в екрана на компютъра.

Последната лампа
преди да изгасне 
 казва:
Lasciate ogni speranza voi ch’entrate


В навечерието

или

Забързването на света


1867 г. (валс)

Като корабен нос върху синия Дунав
са ръката на мъж с чиста риза и фрак
и ръката на дамата в бяло – отплуват
в достолепния валс към отсрещния бряг.


1920 г. (куик степ)

Куик степ, куик степ –
да вървиме двама с теб
през световната война
под червени знамена –
с цепелин, с противогаз,
от Блауе райтер към ВХУТЕМАС –
от джаза в подлунните нощи горeщи
към танка, към Дахау 
с раззинати пещи...


1968 г. (рок-енд-рол)

Лоша луна изгря в небето
и страшен, страшен, страшен 
                           дъжд по покрива прокапва.
Но ти си се напушил – и огненото цвете
със страстната си челюст 
                                     главата ти отхапва.


2002 г. (рап)

световното гето
изригва и ето
земята се мята
в Ирак е войната
влечуги и птички
ебете се всички
на кривата нива
клечи самодива
пресъхва реката
помръква луната
сънувах си гроба
ебал съм ти бога


2012 г. (тарантела)

Смъртта следи от наблюдателната кула:
Тълпите на света празнуват на предела.
Като ухапани от тарантула
танцуваме тарантела.

Кода

Предсмъртен гърч ли е това
или са родилни контракции?
Свръхчовекът ли се ражда
или се пръква Звярът?
Искахме да ходим 
по вълните тивериадски.
Но нямахме
никаква
вяра.


Планетата някога

Някога
листата на детските книги
бяха хвърчила
отлетели 
в лазурното бъдеще.
Сега
текстът на компютърния екран
е монитор за сърдечната дейност
на старец.
Точката е дълга тревожна черта:
зачертава те.


Някога
Колумб беше гълъб,
който се върна в Европа
със зелена клонка в човката.
Ще се върне ли вестоносецът
от Марс
или от Алфа Кентавър?
И ще намери ли Земята
там,
където я е оставил?

А може би ще намери
онази друга планета
Някога
с бели гълъби и хвърчила 
в синевата…


Венера

или

Преди падането на Луцифер


Вечерница. Зорница. Венера. Луцифер.
Пред старата ти къща магически фенер
рисува по тавана на спалнята с детето
развихрените клони на пролетни дървета.
Подсвирва тъмен вятър от задния ти двор –
над стадиона еква и жабешкият хор –
а вятърът нахлува – ухае на блатата –
над тях изгрява като бавен златен сън луната.
И в тази топла вечер червената Венера
в съня ти обещава любов че ще намериш.
Вечерница – Зорница – Венера – Луцифер –
в просъница повтаря магически фенер:
Спомни си! Луцифер преди да падне от Небето
бе ясната Зорница пробудила детето.