Исус седи на ъгъла на „Насау“ с картонена чашка за кафе в ръка, завит с мораво одеяло.

Съветът на специалистите в областта на литературата е да започваме разказите си със запомнящи се изречения, които да ангажират читателя на мига. Звучи като нещо съвсем логично и в тон с модерната епоха, в която от читателя се очаква да се гмурне в историята още от самото начало и да я изконсумира светкавично. Трудно е обаче да се каже дали горенаписаното първо изречение на настоящия разказ се отличава с нещо интересно и запомнящо се. Да не говорим, че ако досега не сте се отказали да продължите по-нататък, вероятно си мислите, че текстът, до чийто край ви предстои да стигнете, изобщо не е разказ. Може и да се окажете прави.

Но тъй като така или иначе първото му изречение вече е написано и прочетено, нека се опитаме да разгледаме душите на думите една по една, за да открием – евентуално – нещо интересно.

Исус може да е име, използвано, за да предизвика религиозни асоциации, или защото главният герой има дълги коса и брада, а може и да е тук без никаква връзка с тези факти. Освен това, вероятността истинското име на мъжа да е Исус е нулева. Даже не е ясно дали е герой, или не – това е абсолютно относително. Зависи как и къде го прочетете. По-възможно е името му да е Патрик; или Мартин, Брендън, Адам, Дракула дори, но Исус – никога. Както и да е. Вече сме му дали това име, продължаваме с него.

Насау не е наименование на място, измислено само за да накараме читателят да си каже „Назарет“. Тук вече се сблъскваме с информация, която е по-реална, в сравнение с Исус. Насау е името на улица, към която престижният университет в Дъблин, Тринити – на турски думата е „teslis” и макар английската да ни подсеща за народната песен „Tiridine Bandım“, турската извиква в мисълта „тестис“ – та, искахме да кажем, е, че това е улицата, на която колежът Тринити е обърнал гръб. Едната страна на улицата е пълна с лъскави бутици, заведения за kahve, където човек може да седне и да се наслади на кафето си (между другото, осъзнавам, че не съм написал кафене), магазини за дълготрайни продукти с нискомаслено съдържание и здравословни опаковки, няколко бара, разбира се, и също така клонът на някаква банка, какъвто всички очакваме да видим в един град, а другата страна е заета от стената на университета. Уморените могат да облегнат гръб на нея, да вдигнат очи и да погледат магазините отсреща. Видяхте ли? Не магазините. Видяхте ли Исус?

За какво се сещате, когато прочетете ъгъла? Аз – за някои фразеологизми. „Зад ъгъла е“, казваме. А и нямаше ли нещо с „да поставиш някого в ъгъла“? Понякога сме притиснати в ъгъла. Исус е странен тип. Позицията му на ъгъла също е особена. Разклаща чашката с кафе с втренчен поглед, сякаш е притиснат в ъгъла.

Исус има големи, несръчни ръце. Вашите колко големи са? Помагат ли ви в ежедневието, вършат ли работа? Юмруколюбиви ли са, или пък са с пръсти клавишобегачи? Същите ръце ли са, с които се здрависвате с другите, бършете си задника, ръкопляскате, броите пари? Ръцете на Исус са студени. Вашите какви са?

Няма да се задържам много на думата картонена. Стандартният вид с мили мими милиметрите, произведен от тиришка и познат на всички ни. Само искам да отбележа, че картонена е една от важните думи в тази история. Можете да забравите за Исус, Насау, ъгъла и ръцете, даже предполагам, че вече сте забравили за поне две от тях. Но, моля ви, не забравяйте за картона. А друга важна дума в разказа е:

Кафе.

Третата и навярно най-значима пък е чашка. Чашка сигурно много би се зарадвала, ако можеше да разбере, че е най-важната дума в една история. Чашка е и най-важната дума в романа на един голям майстор, тя това не го знае, за съжаление. Нейното, на чашката, задължение в обществото е да удържа течности в себе си и тя го прави неуморно. А течността, която носи в рамките на този разказ, е кафе. Усещам обаче нещо извънредно. Този път в послушната чашка - в която очакваме да намерим кафе, за да е всичко в разказа както трябва - кафе няма. А ако няма кафе в нея, за какво е чашката за кафе тогава? Надушвам нещо, противно на реда и нормата, и това ме притеснява.

В също е дума, на която трябва да обърнем внимание, но аз още не мога да спра да мисля за чашката без кафе. Възможностите са няколко. Да е имало кафе в нея – макар че тогава ръцете на Исус нямаше да са студени. Дали е възможно да е разлял течността, докато е разклащал чашката? Ама, нали в нея няма кафе… Или просто Исус е изпил всичко, но ако това е така, едва ли щеше да стои ей така днес, когато времето е пари.

Морава и мораво са различни неща. Да, когато описваш какъв цвят е нещо, думите може и да значат едно и също, но като възприятие са различни. Много са особени, нали? Ако разделим думата на две, ще получим нова. Слагаш „и“ в края за множествено число и става нещо друго. Дума, която във вашите мисли води към едно, може да отвежда мислите на друг човек към друго. Особените са тези думи.

Стигаме до последната дума, на която ще обърнем внимание. Седя. Речникът „Уебстър“ определя „седя“ така: намирам се в позиция, в която туловището е опряно със задната си долна част на нещо, например стол, земята и др., а гърбът е изправен. В нашия случай не можем да кажем, че частта на тялото му над корема е изправена, защото е наклонена на едната страна, но това не ни пречи да опишем това, което той прави, като „седи“, тъй като това, че се е облегнал, е подробност.

Да си поиграем малко с изречението, а? Исус, чието име вероятно не е Исус, е на ъгъла на „Насау“, ъгъл, който може да е всяка друга улица във всеки друг град и друга, погълната от капитализма, страна, държи в ръка картонена чашка за кафе масово производство – това е неизменно, константа е – и покрит с мораво одеяло (знаем, че други благотворителни организации предоставят зелени или червени одеяла в тон с логото им) седи на улицата, което значи на настилката, което значи, че му е студено и че е бездомен.

Исус от нашия разказ е изгубил работата си преди пет години, защото в страната е имало криза. Каква, по дяволите, е въпросното събитие, заслужило името „криза“? Да не би цялата вода в родината му да е станала на лед? Да не би горите да са престанали да произвеждат кислород? Житото – да расте от почвата, кравите – да пасат тревата? Какво е криза? Изгонили Исус от къщата, в която живеел, защото не могъл да си плати наема. Още същата нощ той се напил, а после и следващата, и следващата; останал при приятели. Но и от там го изгонили – приятелите му вече не желаели да общуват с него, а и те едва свързвали двата края. Думите, с които го изгонили, не били груби, защото хората днес се стараят да са любезни. Казват „добро утро“, благодарят на шофьора на автобуса, поздравяват, извиняват се и даряват на различни каузи.

Исус продължава да седи на ъгъла на „Насау“. Настинал е отдавна – още от първите дни. Тогава от една благотворителна организация му донасят и одеяло - мораво, тъй като логото на институцията е в същия цвят и това са важни за брандинга работи, но и защото сме милостиви зверове. Бог да благослови всички ни. После Исус се сдобил с картонена чашка. Сега я разклаща от време на време и се опитва да събира стотинки в нея, за да не умре от глад като прадедите си. А ние пием кафе. Защото сме зверове, които обичат да пият кафе и да обсъждат политиката, икономиката, валутите, почивките и човечеството, докато пият кафе.

Тази част си я измислих, защото не познавам Исус лично. Историята на живота му може да е съвсем друга. То и вие, стига да искате, вече може да си измислите някой разказ за Исус – например, че е математически гений, но е загубил ума си от любов. Нали точно такива ги обичате. Дори да има лудост в историята, важното е да е продаваема.

Но едно нещо си остава същото: Исус е на улицата ден и нощ. Защото Исус е бездомен. Както и Мириам, Моисей, Буда и Мохамед.

Специалистите в областта на литературата препоръчват краят да е двусмислен. И понеже това си е съвет на място, нека ги послушаме. Исус става от тротоара, на който е седял толкова дълго. И се насочва към вас за утеха. Давай, Исусе. Защото не се знае какво ще се случи накрая…