Преди около година по време на Седмицата на бразилската култура гледах филма „Низе - сърцето на лудостта” на бразилския режисьор Роберто Берлинер, посветен на живота на д-р Низе да Силвейра - жена, променила през  40-те години на миналия век лечението на шизофренията, както и на други психични болести и състояния. Привърженичка на марксистките идеи, тя лежи 15 месеца в затвора. Завръщайки се отново на работа, Низе открива, че някога процъфтяващата болница се е превърнала в западнало място на болка и страдание за психичноболните хора. Лекуват шизофренията чрез изключително жестоки методи, стигащи до ликвидиране на личността, като лоботомия и електрошок, без да се изследват причините за болестта.

Продукцията, която печели много престижни награди в цял свят, включително в Бразилия, е светла и трогателна история за една личност с борбен характер и топло сърце, проправила революционен път в лечението на психичноболните чрез силата на изкуството. Режисьорът неслучайно избира да разкаже за тази смела жена, защото с огромното си дело като психиатър Низе да Силвейра играе ключова фигура за страната си, но остава твърде малко позната на света. Филмът се явява история на нейния живот и работа, но и пътуване до друг континент и друга епоха. Невероятни персонажи от 40-те години на XX век, зашеметяващ ретро саундтрак, очарователни и необичайни режисьорски хрумвания и решения - всичко това прави филма наистина забележителен от артистична гледна точка.

„Слушай, наблюдавай. Това, което говорят, е важно. То е основата за нашата работа”.

Д-р Низе да Силвейра е жена-психиатър – рядко срещано явление през първата половина на 20. век, която иска да работи, иска да помага на своите „клиенти”, както тя ги нарича, но не и с цената на болката и страданието. Подлага на критика методите на своите колеги, които й отговарят подигравателно и се отнасят скептично към идеята да лекува чрез арт терапии. Но тя не се отказва и превръща изоставеното място за трудова терапия в болницата в истински рай за страдащите от тежки психични заболявания. Място, където те са обичани, оценени и разбрани. Там те не потискат личността си, а напротив, помагат да се реализират и се разкриват чрез творчество. Д-р Низе пише за идеите си и трансформацията на това място в художествено ателие на самия Карл Густав Юнг, който тя припознава за свой учител в дълбокия и необходен свят на психоанализата.

„Една от най-мощните функции на изкуството е да разкрива неосъзнатото”.

 Д-р Низе разплита със своите идеи и решения естеството на шизофренията, опитвайки се да разбере болестта, а не да я „изреже”. И резултатът е забележителен: психичноболни, които не са хващали четка, създават най-реалното изкуство! Близък до действителността и в същото време зареждащо обнадеждаващ филм. Актьорите не играят просто психопати, а представят техните образи с всички крайни емоции, изражения на лицето, езика на тялото, цялата сложност на диагнозата! А към тях подхожда Низе да Силвейра, готова да им помогне със знания и дълбоко сондиране на болката, разбирайки с какви състояния се борят. Една мощна психологическа драма за силата на доброто и човечността.

Следете понеделниците на бразилското кино в G8, защото съвсем скоро филмът отново ще бъде показан на софийската публика.