Книгата "Звуци" (Klänge) на Василий Кнадински е публикувана в Мюнхен през 1912 г. Tя е от т.нар. "книги на художника", които комбинират образ и думи. В своята цялост, тя се състои от 56 експресионистични дърворезби и 38 стихотворения.

Текстовете напомнят стиховете на дадаистите, но за да ги построи, Кандински често използва интересен трик, заимстван от речта на децата, които тъкмо са проговорили: постоянното повторение на една дума води до освобождаване от смисъла й, оставяйки само чист звук, който  дава възможност на "душата да вибрира". Кандински не се опитва да се освободи от смисъла, а и по един инстинктивен (като че ли в предвоенен ужас) да освободи самия смисъл.

"Звуци" е едно от трите издания на Кандински, които са публикувани преди Първата световна война. За съжаление, издателят Рейнхард Пипер, страхувайки се от слаби продажби, не е особено склонен да издава такъв род книги, поради което в рамките на две години бял свят виждат по-малко от 120 екземпляра. Планираното руско издание така и не се осъществява, но за сметка на това авангардистите, дадаистите и футуристите, до които книгата достига, признават, че Кандински има своето значимо място в промяната на изкуството, която се случва.

Ханс Арп, смятан за един от основателите на дадаизма, пише в ревю на "Звуци" : "Кандински демонстрира един от най-редките духовни експерименти в тези стихове: от "чистото съществуване" той е извлича такава красота, за каквато никога на този свят до сега не е чувано ... "

Марианна Георгива

Превод на стихотворенията от немски език: Николай Тодоров

Отворено

Пролет