Владимир Левчев
Из "Азбучни молитви"
Селското читалище
Събуждам се като отворена книга
с небе в очите.
Котка ме гледа втренчено
и разчита птицата в небето
или жужащия ръкопис
на пчелите в липата.
(Неграмотен гущер се шмугва на сянка
между редовете от плочи.)
Съседът е друга дебела книга
с бала сено между грубите длани –
кожени старовремски корици.
Овцете разчитат тревите,
блеят и тичат
към тази уханна читанка.
На мегдана
две тънки книжки се четат взаимно.
Едната
със златни летящи сандали
слага червен печат
върху страницата на другата,
която потрепва във вятъра.
Прелистване на света
Когато затварям книга, отварям живота.
Пабло Неруда
Aз отварям тази книга
и на първа страница
чета:
Aз отварям тази книга
на брега.
Вълните са хукнали
редове от бели букви
по свечерено море.
Хладно слънце прониква
през вехтия папирус на деня
и озарява лицето ми.
Ритъмът на прибоя
е разбитият вечерен ритъм
на сърцето ми…
(Разтреперан синкоп:
get up —
stand up —
don’t give up the fight…)
Аз прелиствам набързо страниците
и чувам
многото гласове на морето —
хоралите към Скалата —
хора на хилядолетията —
разговори на разни хора
зареяни в дънните зали —
носени от подводни течения —
чувам плача на удавените за живите —
и сухото хихикане
на отмития от времето
гладък палимпсест
на пясъка —
и смеха на гларус над вълните —
воя на комарите в листата на тополите
и воя на планетите —
тъмния тътен на прибоя —
подмолния шепот на живота
примирен със смъртта.
Аз прелиствам света
под листата на тополите —
а вятъра
разлиства страници
в ръцете ми.
Аз прелиствам света и се опитвам
набързо да го разчета.
Но нямам време
и не помня езика му…
Аз прелиствам света
и всичко отминава пред очите ми.
Но все пак всичко си остава там,
където е писано.
И аз оставам там
затиснат като паяк между страниците —
тичам през пясъците след теб
под ироничния смях на гларуса —
ти тичаш пред мен през пясъците
и в очите ти са залезните блясъци…
Ние продължаваме да тичаме,
докато книгата
захапва с беззъба челюст сърцето ми
и заспивам.
Азбука
От 30 букви е иззидан
един безкраен лабиринт.
Всяка буква е стая
на звук.
Всяка дума е апартамент
с тъмен коридор между стаите.
И врати
към други коридори.
Всяко изречение
е танц на дълга плавна риба
през завоите на лабиринта.
Всяко изречение
е сън.
През този лабиринт минава
цял народ.
Някъде в този лабиринт се срещат
и се ръкуват
Ботев и Далчев,
Константин Преславски
и Константин Павлов.
В този лабиринт мъждука
и блуждае
целият далечен свят —
от червея до звездата.
Тук са годините,
тук са родините
на милиони хора и мечти
изгубени, отминали…
Тук е всичко.
Всичко става в стаите
на буквите.
Няма нищо
вън от този лабиринт.
Преводач
На Иван Теофилов
Превеждаш пришълеца
през опасни ридове и урви,
през географията
на езика.
Той идва от други земи
и сезони.
И може би нашите думи
крият непреодолими пропасти
или непознати вируси
за другите народи.
Ти трябва да познаваш географията,
обичаите и болестите
на народите.
Но най-важното е, че познаваш
и на сън
релефите на нашия език.
За чуждия —
самия чужденец ще ти разкаже.
Като Балкан се протята езикът ни
под високия свод на небцето
и пее древна песен.
Ти пееш песента
на нашия буквар.
Но когато превеждаш пришълеца,
ти превръщаш
другия
в другар.
Не боен, а буквен другар.