Патриша Пичинини е съвременна австралийска художничка, известна със своите хиперреалистични скулптури, изработени от силикон, фибростъкло и човешка коса, често комбинирани с плат, кожа и органични материали. Teзи смущаващи творби изследват границите между естественото и изкуственото, човешкото и нечовешкото.

Пичинини е родена през 1965 г. във Фрийтаун, Сиера Леоне, но израства в Канбера, Австралия (семейството ѝ емигрира, когато е била дете). Работи и живее: в Мелбърн, Австралия.

Скулптурите й са сякаш живи, като заспали на границата между видовете и технологиите. Работи в сътрудничество със специалисти по визуални ефекти и моделисти от научни лаборатории, за да постигне реалистични текстури на кожа, вени, пори и изражения.

Пичинини изследва какво означава да създаваш живот изкуствено – чрез клониране, стволови клетки, биотехнологии. Въпреки странността си, съществата ѝ са нежни и уязвими, предизвикващи някаква емпатия и желание за грижа, а не отвращение. Ако можем да създадем живот – перфектен или не, готови ли сме да поемем отговорност за него?

Част от търсенията на постхуманизма в изкуството, Пичинини поставя въпроса какво означава да бъдеш „човек“ в епоха на биотехнологии и изкуствен интелект.

Oт друга страна хибридите са стари като света – кентаври, сатири, сирени и горгони населяват древногръцките митове и символизират пустинята, периферията на познатия свят и силите извън човешкия контрол. Те стоят на границата между цивилизацията и хаоса — ключова тема в гръцката мисъл и всяко изкуство. Хибридите въплъщават човешки психологически конфликти, изтласкани сексуални импулси и омнипотентни фактазии. Хибридът е въплъщение на нашите страхове и желания за контрол над природата.

The Young Family (2002) на Пичинини е хибридно същество - частично човек, частично животно - което кърми своите бебета. Предизвиква едновременно състрадание и неудобство. Пичинини създава това произведение в момент, когато обществото обсъжда бурно генетичното инженерство, клонирането и биоетиката (след експеримента с овцата Доли). Интересно е и в контекста на все по-голямата невъзможност и отвращение към кърменето – от една страна у самите майки, от друга – у обществото, което радикално отхвърля гледката на публично кърмеща жена и нормализира изкуственото хранене.

The Young Family е въображаем резултат от научен експеримент - същество, отглеждано, за да дарява органи или биологичен материал на хора. Тази изродна майка гледа зрителя с тиха тъга и доверие - сякаш осъзнава, че е създадена от нас, но не ни обвинява.

Перспективата, че чудовището е достойно за любов, отваря и темата за творението, границата между творец и сътворено, между „естествено“ и „произведено“.

Дали отнякъде не ни гледа, нас, човеците, един погнусен и умилен творец?