ED

Човекът е все така неподготвен:

Сънувах шаблонен кошмар –

сюжет, познат от известен роман:

Двама хамали във черно:

както спя –

по корем,

ми дишат във врата, надвесени над мен.

Не се боя да мръдна, да ги заговоря и да се обърна:

При такъв един развой всичко си идва на мястото.

При такъв един развой онзи отляво ми сервира чаша

черно мляко на зазоряване.

Пия го следобед. Вечер пак го пия.

При такъв един развой другият отдясно ми изяжда закуската,

изяжда ме мен.

После обсъждаме присъдата.

И тогава е толкова лесно.

И тогава е толкова леко. Непосилно  л е к о  е.

Тримата тръпнем в очакване на неизбежното,

а то тежнее, зрее, придобива форма пред очите ни.

Без думи се разбрахме.

Неизбежното е неподлежащо.

Неподлежащо на въпрос

или на обяснение.

Но, уви, човекът е все така неподготвен,

защото тази сутрин,

(сигурно някой ме беше наклеветил)

без да съм извършил никому зло,

се събудих!

И закуската ме чакаше на масата. 

 

 

 

Какво знаем?

Отдавна знаем: светът е свят отвъд доброто.

Светът е свят оттатък злото.

Титаните пропадат още в първата глава:

Кой помни онова червено томче с митове на Кун?

Лятото на единайсет преди пети клас.

Следобед е и те успиват гласове

на някакви умрели богове.

Като онзи,

заради когото ходиш с баба си на църква във неделя.

Тя се прави на набожна.

Ти си там да лапаш тялото на вярата.

О, свещено тяло:

филии с мерудия до будката за свещи.

Ударят ли едната буза, приготви гъза, педал

заври си a priori-то на вярата.

 

Разбира се и поколението Z си има своите отдушници:

в индийския продават метанаративи на добри цени:

кристалчета за черни дни.

Идеологиите се сърбат – купичка церемониална матча:

Зелена революция за светло бъдеще.

Манифестирай! Вярвай!

Телеологията е наука за телета,

тоест, заколи го, опечи го, погълни го:

пряка каузалност:

като килограм домати струва бъбрек в Газа.

Егоисти: в себе си не са успели да убият

Аз-а.

Те знаят ли? Светът е свят отвъд доброто.

Светът е свят оттатък злото.

 

 

Modern Lovin’

 

Той няма да бъде онзи с кичозните рози.

Той не би ти свалял звезди като поетите, които…

Той пише в проза,

защото времената са времена за проза.

Поезията е проза. Поезията е сила и мисъл.

Той няма да славослови изтърканата синева на твоя поглед.

Той никога няма да те държи зад воал

от рециклирани метафори на отмрели столетия: булото на срам и грях.

Защото грехове няма.

Греховете са плашила.

 

Сега минаваме – две сенки на Раковски 136.

Не чуваме ни отзвук от куршум, ни стон, ни страст.

Защото крайностите са заблуди:

сантиментални, инфантилни.

Нека си стоят във стихосбирките.

Нека пораждат тиха наслада

вечер на нощното шкафче.

А ние ще останем необременени, отстранени.

Пак сме заспали на дивана в хола.

Главоболието сутрин, първата целувка за деня.

Бръснеш се пред огледалото.

(пак ми е излязла пъпка)

И всеки се заема с ежедневните си задължения.

Навън излизаме.

 

Сега минаваме – два силуета на Раковски 136.

Какво беше станало тук?

Някакви луди се гръмнали.

 

_______________________________________________________________

Станислав Младенов e бакалавър по „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 2025 г. Понастоящем е студент в магистърската програма „Преводач-редактор“ с английски и шведски език. Има опит на театралната сцена, в предаването „Култура. БГ“ на Българската национална телевизия и в студентското предаване „Словесен спектакъл“ на Алма Матер ТВ. Интересите му са в областта на литературата, превода, киното, фотографията и театъра.