Полина Видас

Synthetic by Default: „Empire V“

Прилепи, вампири, архонти, кундалини.

А какво, ако хората сме селектирани подобно крави още преди хилядолетия от някакъв вселенски Мичурин, oт някаква висша раса? И нашето виме, което „големците“ на Вселената доят безжалостно, полезното действие на нашата кръв, нашият единствен талант е именно егото, винаги алчно за надмощие, доказване и повече пари? И целият т.нар. от нас научно-технически прогрес и философска мисъл е само отпадъчно кюспе от това?

Поредицата „вампирски“ романи на Виктор Пелевин „Empire V” и „Батман Аполо”, лансират горната версия. По стара българска традиция вторият роман в поредицата беше преведен първи („Батман Аполо”, Colibri, 2015), като оригиналът е от 2013 г., а първият – „Ампир «В». Повесть о настоящем сверхчеловеке“ - всъщност е от далечната 2006-а, но у нас излезе току-що („Парадокс”, 2017). Пелевинският вампир ще разочарова любителите на ширпотребния вампир от масовата вампирна литература от граф Дракула до тийн еротичните ухапвания на XXI век. Според Пелевин тази ниска попвампирска литература съществува именно за да масовизира и принизи така темата, че истината да остане завинаги маскирана за обикновения човек. „Ампир „В” и „Батман Аполо” имат претенцията да са нещо различно...

Да се пише за тези романи е трудно, защото те боравят със собствени термини и са изградили вселена подобно на Борхесовата енциклопедия за фикционалния свят на Тльон, в която всеки елемент рикошира до безкрай из вавилонски коридори от препратки и пародии на цели културни масиви - от гностицизъм и кабала до източни ведически практики и даоизъм. Една сериозна рецензия би трябвало първо да ориентира читателя посредством речник на паралелния свят на вампирите, така както е направил самият автор в предговора и в послеслова на „Батман Аполо” (порядъчно взривявайки и този жанр). Но в този текст това практически няма да бъде възможно.

Действието на романа се развива в „световния режим на анонимна диктатура, който наричат „пети”, за да не го бъркат с Третия райх на нацизма и с Четвъртия Рим на глобализма. Тази диктатура е анонимна (...) единствено за хората. А всъщност е хуманната епоха Vampire Rule, вселенска империя на вампирите." Вампирите живеят между хората, контролират изцяло живота им и всеки ден могат да ги „хапят”, но остават невидими и непознаваеми за тях, защото са скрити в собствената си пълна видимост и постистина:

„Култура на анонимната диктатура се явява развитият постмодернизъм (...). Настъпи епохата на цитати от телевизионни предавания и филми, тоест предмет на цитиране стават предишните заимствания и цитати, които са откъснати от първоизточника и са изтъркани до абсолютна анонимност. Това е най-адекватната културна проекция на режима на анонимната диктатура – и едновременно най-ефективният принос на халдейската култура в създаването на Черния шум.”

В този контекст пародирането на хилядолетия човешка философия, езотерика, постмодернизъм и маркетинг (това смешно кюспе), така познато от другите текстове на Пелевин, избухва с пълна сила, оплитайки абсурдно митология, лингвистика, литература, реклами и съвременна руска политика. Така например свещената куртизанка богинята Ищар в „Empire V” е загубила най-важната си митологическа характеристика – няма утроба, а само (отрязана) глава. Поради това, макар и командваща парада, остава вечно незадоволена и се отдава на алкохолизъм и интриги. По подобен маниер древният гностически текст върху същността на предземните същества-киборги* - т. нар. архонти -„Ипостас Архонтофф“ („Хипостаза на архонтите” или "За същността на Архонтите"), пък дефилира като „страховит мистичен стих-предупреждение“ в оригинално наречие от XIX в. - продукт на надрусания с кръв от Тютчев главен герой, а и като възможно име на нашумял московски ресторант.

Така Пелевин сам ситуира романа си в черния постмодерен шум и провокира иначе сериозните си прозрения за смисъла (или безсмислието?) на човека, бог и вселената. Още в началото на романа в код се превръща древното японско хайку „О, Охлювче! Изкачвайки се към върха на Фуджи, можеш да не бързаш...” , но дописано с: „общо взето свой собствен Фуджи, макар не висок и одрайфан, си имаше и тук” (т.е. сред йерархията на хамалите в кварталния супермаркет).

„Empire V“ проследява отвличането на млад безпътен руснак в Москва и посвещаването му във вампирския живот, след като той лекомислено тръгва подир зелена стрелка на асфалта с надпис „влез в елита“. Романът е семпъл като сюжет, представлява обучение, при което менторите буквално инжектират в ученика огромни масиви информация. Построен е като разговори на младшия чирак с обучаващите възрастни вампири и в този смисъл повтаря познатата схема на подобни текстове още от древността – удобна форма за представяне на версии за сътворението, съществуването и смисъла: например разговорите на Кришна и Арджуна от „Бхагавад Гита”. Източният аспект във философията на Пелевин е осезаем и авторът борави с него с вещина и страховито въображение, така че дори успява да се надсмее и да надраска „хуй“ и на най-дълбокото прозрение предавано от поколение на поколение през вековете. Вампирската космология може да бъде разглеждана като аналогия на ведическите разбирания на света около нас – човешкият Ум „Б“, описан в романа, не е нищо друго освен „булото на космическата илюзия (мая), което скрива абсолютната реалност“ („Бхагавад Гита“).

Ум„Б” според вампирския свят е човешкото полезно изкопаемо, синтетично създадено още преди хилядолетия, което не се среща в друго живо същество, способно е на абстрактно мислене и храни вампирите - собственици на тази вселена, с вечните си тревоги как да означи със сложни знаци непознаваемото, как да прецака своя ближен и как да изкара повече блага: “Цялата човешка култура е горивото на този генератор. Всички душевни вълнения на хората се превръщат в източник на психично излъчване, с което ние се храним. (…) Ум „Б“ е участващата в лингвистичното мислене част от съзнанието, където думите и основаните на тях образи се сблъскват (и реагират) един с друг, образувайки нещо като смислова волтова дъга, на която човек гледа през целия си живот като на единствена реалност“ (Пелевин, „Батман Аполо“).

Натрапчивата тема за назоваването на света и сътворението в словото пък спори с Кабала със своя собствена вампирска версия: „…в началото е било словото. И словото е било Бог. Нима не е ясно? „Бог“ е думата, която създава Бог. Това, което хората наричат Бог, се появява в ума „Б“ точно така, както образът на тухлата, когато се чуе думата „тухла“.

От друга страна, империята на вампирите подозрително силно претворява гностическото разбиране за нашия свят като изначално царство на злото - илюзия с огледала, създадено от „паднал“ демиург – Великия Прилеп (а в гностическите текстове срещаме Великия Архонт): „Наказанието на Ищар (другото име на Великия Прилеп) се състояло в това, че тя е забравила, че са я заточили – мислела си, че сама е създала този свят, просто е забравила кога и как“. Именно както в гностицизма демиургът е луд, лишен от воля и има множество лица, така и Ищар има стотици глави, всяка висяща на тънката шия на тлъст прилеп, окован под земята до Рубльовка - олигархическото Orange County на Москва. Многото глави отново отвеждат и към Кришна: източникът, пазителят и унищожителят на Вселената и неговата космическа форма с безброй лица. Кришна от подземията на Рубльовка.

Защо Рубльовка? Рубльовка е своеобразна синекдоха на „Нова Русия”, Русия на поредното изродско чудовище и неизменна част от налудната сатира на Пелевин. „Във филма „Пришълецът“ ефективна форма на живот се зараждаше вътре в чужд организъм и след известно време известяваше за себе си по оригинален и неочакван начин. В руската история се случваше същото, само че този процес беше не еднократен, а циклично рутинен и всяко поредно чудовище узряваше в корема на предишното“ – това се явява като прозрение на героя върху Тютчевия стих „Русия с ум не ще прозреш, не ще я вместиш в обща мяра, Русия за да разбереш, единствено е нужна вяра“. Или тежки наркотици, доколкото прозренията за руската съдба при Пелевин винаги епифанват в своеобразните състояния на героя под действието на определени субстанции.

Главният герой Рама (19 г.) е всъщност един нов Вавилен (главният герой на „Generation П“, Пелевин, 1999) - метросексуален милениал, който не познава соца, а само уродливите му плодове, но пък миналото за него така или иначе не означава нищо. Вавилен даже се появява епизодично в романа - стар, дебел и скучен - чичкото на една завинаги затворена страница. Но времената след олигархическия петнадесетгодишен запой в Москва са завинаги други. Обикновеният хамалин-философ Рома по случайност се превръща в Рама II – в него се заселва „езикът“ – енергиен паразит, който живее в мозъка и язди човешкото същество съобразно жаждата си да се слива от време на време с абсолюта си посредством нирвана (която остава недостъпна за човешкия аспект на паразитоприемника). В контекста на ведическата традиция и йога този „език“ тук представлява версия на кундалини енергията: този хладен червей, дремещ в края на гръбнака и така преследван да се събуди днес от всички западни пишман-йогини. Или пък „езикът“ е проявлението на божественото присъствие във всеки един човек (атман) според „Бхагавадгита“? Или е неорганична психоатака на зловещите паднали архонти?

За разлика от надрусания с гъби и синтетика Вавилен обаче Рама получава прозренията си в медитативни състояния подобни на висшите йогистки практики като самадхи**, в които енергийният поток трябва да бъде събуден у човека и пуснат на свобода да се завърне при изначалната си светлина. В романа тези практики са описани като висене надолу с главата в специални стаи или пиене на „божествен нектар” баблос (амрита в източната култура, нектарът на безсмъртието, който капе от един таен център в главата и е похабяван от обикновените смъртни, защото те не знаят тази тайна). Рама II постига самадхи и прозрение за същността на Вселената в романа – няма да го преразказвам, нека всеки го открие за себе си.

В крайна сметка в “Empire V” остават да висят няколко непосилни въпроса, които намират възможен отговор донякъде в продължението на романа – в „Батман Аполо”: Бог език ли е? Добро ли е, или зло езикът? Ние паразитоприемници ли сме на Бог? И какво ни остава, докато сме тук? А какво е отвъд? Рама е вампир отцепник, бунтар и сектант, не спира да търси и това го отвежда до най-висшата йерархия сред вампирите – undead-гмуркачите в света отвъд. Но за това в текста върху „Батман Аполо”.

А дотогава? Живейте бързо, защото: „Някога звездите в небето ми изглеждаха като други светове, към които ще полетят космическите кораби от Слънчевия град. Сега знам, че техните остри точки са дупчици в бронята, закриваща ни от безжалостна светлина. (…) ще дойде денят, когато небето ще се спука по шевовете си и светлина, чиято яркост не може да си представим, ще нахлуе в нашия тих дом и ще ни забрави завинаги”.

_______________________________________________________

*„Хипостаза на архонтите” е част от свитъците на "Гностически Евангелия", известна още като библиотеката "Наг Хамади" – колекция от раннохристиянски гностически текстове – свитъци, сензационно открити до град Наг Хамади през 1945 г. Предполага се, че са писани през II в. сл. Хр. и са били забранени при приемането на четирите канонични евангелия. Сред текстовете са: Молитва на апостол Павел, Послание на Яков, Евангелие на истината, Апокриф на Йоан, Евангелия на Тома и на Филип и др. Архонтите в гностическите текстове се наричат злите по природа „органи на властта”, властелините на света - психически паразити, съществуващи отпреди човека и зловещо проникващи в съзнанието му. Те нямат органична природа и имат бионика, която им позволява да се движат свръхестествено. Населяват паралелен виртуален свят – т.нар. стереома, проекция на плеромата - царството на космическите богове демиурзи (по Жильсон, Э., Средневековая философия, 1922).

** В йога самадхи е временно състояние на свръхсъзнание, в което се достига до реалността на Аза (атман) посредством дишане и медитация. Съзнанието се отделя от физическото, за да се едини с битието. Това е състояние на чисто съзнание, съвършенство, пълнота, блаженство, щастие, екстаз и често завърналите се от състоянието описват вселената, която са усетили, като трептения на вълни светлина, от която човекът е неделима част.