Тази сказка държах в Американския културен център към Столична библиотека на 12 април 2017 г. като стипендиант на Центъра за академични изследвания в София. Заглавието е претенциозно и надхвърля възможностите на една лекция. Смятах да обърна детайлно внимание на първия „Литературен вестник“ (1991 – 1993) и бях, и съм, готов за това, но както казах, времето не стигна. В основата си сказката се базира на мои свидетелства и участия, както и на нелепи страдания в шибаната червена казарма. При внимателно слушане ще установите и нещо като вътрешно противоречие – от една страна възхвала на писатели и интелектуални кръгове, но от друга – ироничния контрапункт с Опенхаймер, Мъск и Бострьом. И синхронизмът на смахнатия Юнг като своего рода мистицизъм.

Към днешна дата споменаваните в сказката първи годишнини на „Глас“ и „Мост“, както и първия брой на „Литературен вестник“, са отдавна електронизирани и могат да се четат в рубриката Архиви на електронното издание на „Свободно поетическо общество“ и могат да бъдат намерени тук.