Барбара Голдбърг
Чудото на мехурчетата
Превод от английски:
Владимир Левчев
Чудото на мехурчетата
Една жена кара към видео магазина
да си вземе филм. Събота вечер е,
тя не мисли за нищо особено,
може би за пуканките, които по-късно ще пука,
или как с мъжа ѝ ще си държат ръцете и ще се преструват,
че са още гимназисти. По пътя към къщи
самолет пада от небето, крилото му срязва
покрива на колата и я убива на място.
Ето една смърт — би могла да се случи на всеки.
Съпругът ѝ ще се бори до края на дните си
да даде форма на тази случка, която
не може да се проумее. Понеже паметта не може
да оперира без сюжет, той избира романтичния —
колко млада е била, красивата ѝ талия, или ироничния —
ако беше си изгубила ключа, ако беше спряла за пица.
Точно в момента, когато самолетът
закръжа безконтролно, той
слагаше шампоан в косата на дъщеря си,
руса и мека като копринените влакна на царевица,
дъщеря му, земята (понеже той мислеше за косата ѝ
като за царевична коприна), беше влюбена в чудото
на мехурчетата, как се вдигат в бавен танц,
подуват се, блещукат сред парата и после
се разтварят сякаш ги е нямало.
Край морето
Колко е красиво край морето въпреки
че във въздуха има война, въпреки
че във въздуха винаги има война, която
кара хората да живеят яростно. Убитите
по пътищата са повече от загиналите в бой. Децата
тичат лудо и ще се подхлъзнат скоро
на камък в пустинята. Самолети прелитат
невъзможно ниско, толкова ниско
че ти обърсват чинията. Има летище
на миля от крайбрежната алея и морето
красивото море с двулична
природа ближе устните ти и обгръща
шията ти със солени пръсти докато ти се предадеш
във водовъртежния възторг на дълбокото
Отпуск
Обичам да гледам високите стройни и мускулести
мъже с бръснати глави и електронни
часовници, които хвърлят децата си във въздуха.
И обичам да гледам как падат – не безтегловни, но леки
като гранати. Така децата научават, че страхът
може да бъде забавен. А бащите, че това също
е ръкопашен бой. Да отглеждаш или убиваш –
какво си казваме за оправдание, Че един декар
земя си струва да умрем за него? Че детето отворило
устни в О от удоволствие преобръща
всичко? Растем като лук с глави
забити в пръстта. И умираме като лук – с лица
в тенджерата с вряща вода. Гравитацията
кара всичко да пада, а любовта – да се издига.
Място на произход
Всички сме посетители тук в една страна
без постоянна армия. Има джунгла
с пет вида маймуни. Птици
и риби светкащи неонови цветове. Накратко
земя на изобилие, където никой не гладува,
няма кина и китайски ресторанти, няма
караоке барове. Ние сме посетители.
Какво е това място, Рая? Но комари
хапят глезените ни и нямаме спрей,
нито хапчета за депресия, нито сянка
по пладне. Нощем звездите
са великолепни, но скоро дори и те
остаряват. Или това се случва с нас и морето,
което е прекалено солено? Ние сме посетители.
И богът, който надзирава нашия кът, хвърля
влажен поглед към всичко, което се движи
или стои – издига се пара от рибената
яхния, смачкани са малините в самоделната
кратуна за пиене, и той ли е посетител
различен в тълпата, неговорещ езика им, или някой
под прикритие, който ще остане тук завинаги?
Душата ѝ пазѝ
Малките момиченца посрещат звяра
в леглото си. Той се намества
на фона на татковото хъркане
в старото легло с дървена рамка,
мама готви боб в кухнята
долу, по копчетата на матрака
драскат малките ѝ палчета. Огромното
покрито с козина лице на възглавницата
с горещ дъх миришещ на ряпа
и кучешки кокал. Сънят се отваря широко
за тежестта на вълк и за мократа
муцуна на прасе, и странното бяло
копито в памучните гащи.