Последната в живота ти

не е тази, която шета смело в съня ти

говориш нещо на своя си език

 

не е тази, заради която се сражаваш със змей и братя

киселата ябълка поднасяш зряла

 

не е тази, която те превръща в гущер

захапва за опашката

бягаш от кожата си

 

не е тази, която дере утробата си

чуваш името си размножено

 

не е онази с гърдите-портокали

пиеш фреш под тесния пуловер

 

не е другата, която се изплъзва от хербария

закичваш цвете в бутониера

 

не е приятелка, която те преследва

с ада на добрите намерения

гледаш като старо куче

 

тази, която пазиш за последно

е шерп

с екипирано сърце

изнася снега от преспите ти

по върлото на планината

 

вместо две монети

намества паднали звезди

върху клепачите ти.

 

Разумните хора