Идеята за проза, Джорджо Агамбен,
изд. Критика и хуманизъм, 2020
„Идеята за прозата“ е една от най-оригиналните книги на Агамбен. Състои се от текстове в неопределен жанр, посветени на основните неща, или мета, които изграждат света на човешкото. От друга гледан точка: състои се от нестандартни във висша степен опити да се дефинират основните категории на хуманитарните и социалните науки. От трети ъгъл, книгата надхвърля философското, за да стъпи отвъд и без това невинаги ясно откроения ръб с литературното. В четвърти аспект тя е експеримент, който заличава не само границите между жанрови дискурси, но и опитва да разоре междата, деляща текста и визуалното. Вероятно най-великолепната страна на тази книга е, че всеки текст в нея застава пред нас като загадка, а самото мислене очарова като способност да се създават и решават загадки.
Homo Sacer II: 1. Извънредно положение 2. Stasis, Джорджо Агамбен,
изд. Критика и хуманизъм, 2019
Това е втората, напълно самостоятелна част от поредицата Homo sacer, с която Агамбен придоби авторитета на един от най-оригиналните мислители на съвремието.
Книгата преосмисля проекта на европейската модерност, но вече не с термини като биополитика и биовласт (както в част !), а през призмата на феномени като „извънредно положение" и „гражданска война". Акцентът е върху възможните уроци за съвременното състояние на западната цивилизация.
В част II.1 Агамбен изследва пространството между Политическото действие, правния ред и човешкия живот като такъв. Екскурсът от Античност до съвременност сочи огромния залог на понятието „извънредно положение" днес. В част II.2 се идентифицира кой е „прагът" на фундаментално политизиране на Запада. Демонстрира се не просто потапяне в проблемите на настоящето, но и философска тревожност за бъдещето.
Книгата е предизвикателно към мисленето четиво за всеки, който се движи в полетата на хуманитаристиката, но и за изкушените от анализите на настоящето.
Homo sacer: суверенната власт и оголеният животs, Джорджо Агамбен,
изд. Критика и хуманизъм, 2004
Дж. Агамбен е сред най-оригиналните италиански мислители, който е изключително актуален и много превеждан в Европа и САЩ като изследовател на философските основания и политическите последици на антисемитизма.
В Homo sacer Агамбен се опитва да докаже присъствието на идеята за биополитика (област на изследване, открита от Мишел Фуко) в историята на традиционната политическа теория. Авторът разработва "биополитиката", като поставя "оголения живот" на човешките същества в центъра на социума и го разглежда като самата база на политическото. А Homo sacer служи за опора на едно ново тълкуване на основното политическо затруднение на XX век: възшествието на най-лошите тоталитаризми, начело с нацизма и парадоксалната връзка на сходство между демокрация и тоталитаризъм.
