Snimka_Petar.jpg

Кода Импекс: Страйпс & Старлинг

Петър Тушков

Защото – и това е един от въпросите, които извършителите на големия обир в „Златни пясъци“ избягват да си задават по силата на житейския опит или поради своята младост и неопитомена природа – къде можеш да похарчиш толкова пари? За какво можеш да похарчиш толкова пари, без някой да ти потърси сметка или най-малкото с един най-обикновен донос завинаги да те прикове в нечия колекция от сковани във вечна болка насекоми, всяко едно със своите индивидуални характеристики и полезни качества?

В действителност, сведенията са оскъдни. Докладите се основават на предположения. Възможно е дори горните въпроси да са догадки при разследването. И самата поредност на събитията опровергава показанията на очевидец, че играчът на международната сцена, богоподобният, обиграният в изкуството да се живее в империя от задгранични фирми и кукловод зад събитията около обира на хотел „Метропол“ Миладинов само четири месеца по-късно, по време на празненствата за Деня на мъртвите (Día de Muertos), е забелязан в Мексико Сити в компанията на двама агенти от американското разузнаване, и по-точно агентите Страйпс и Старлинг, тримата – в подчертано добро настроение, водещи приятелски разговор на една и съща маса в района на Истапалапа. Сами разбирате, че ако смъртта на Миладинов е протоколирана от патолог още в края на август осемдесет и шеста година и потвърдена от показанията на сервитьора на смяна в „Църна маца”, съществува несъответствие.

Вярно е, че имената на Страйпс и Старлинг – и двамата с доказан принос в мащабната операция по финансирането на никарагуанските контри – се появяват в сводките на контраразузнаването още в края на март осемдесет и шеста, когато у Миладинов би следвало да се е зародила идеята за дръзкия грабеж. И това е повод за още по-голямо безпокойство не просто дали в аферата е намесено и чуждо разузнаване, а колко голяма е ролята му? Известни ли са ни истинските мотиви на Миладинов и каква част от съдбата му е изфабрикувана? Или с други думи – кой е изфабрикувал наличната информация за действията му и какви компрометирани звена са останали внедрени, спящи, но готови да бъдат активизирани при нужда след изчезването му от сложното уравнение?

Известното (колко иронично) е, че в малките часове на 18 август Миладинов избира подбалканския път, за да се прибере незабелязано в софийската си квартира. Някъде по отсечката между Бургас и Хасково му е нанесена прободна рана в стомашната област от неизвестен извършител, което вероятно налага решението му да се отправи в западна вместо в южна посока. Призори същия ден той е принуден да отбие на входа на столицата, вероятно със силно влошено състояние от вътрешния кръвоизлив, установен по-късно от патолога. Миладинов влиза в пустата закусвалня на крайпътното ханче, сяда на една от масите до прозореца и иска от киселия сервитьор да му донесе чаша вода. Сервитьорът се бави около десет минути в кухнята. Когато се връща, Миладинов е повърнал кръв, лежи по лице върху бялата покривка на масата и не показва признаци на живот. Извиканият екип на Спешна медицинска помощ обявява час на смъртта и откарва тялото му в отделение „Съдебномедицинска експертиза“ към ВВМИ, откъдето разполагаме с протоколите по направената аутопсия. „Лицето му – пише в показанията на сервитьора – беше одухотворено.“ Тази дума, „одухотворено“, се струва странна на длъжностното лице, което провежда разпита, така че от сервитьора е поискано разяснение. Отговорът е кратък: „Като на мъртвец. Сякаш се усмихва.“ Няколко месеца по-късно, на 1 ноември, Миладинов е забелязан в град Мексико.

Как е започнало всичко? Защо е започнало всичко и кога?

В ранната утрин на 24 март нещо нарушава нормалния ход на събитията и уравнението се сдобива с първата си променлива. Планираната от месеци търговска среща за прехвърляне на авоари по сметката на незначителната „Ем Импекс“ за по-малко от седем минути се превръща в истинска катастрофа, след като – в неофициалната квартира на фирмата – преговарящите страни са взети на мушка от въоръжени френски бандити, които задигат куфарче с твърда валута и правят опит за бягство в северна посока. Тъй като срещата е под наблюдението на българското разузнаване, бандитите бързо осъзнават, че по петите им са тръгнали хора, решени да ги настигнат на всяка цена.

По време на високоскоростното преследване Миладинов е на предната седалка. Ускорението го подмята, когато опитният шофьор до него завърти волана, и по лицето му като по повърхността на огледало преминават емоции, които отразяват разминаването на косъм с други превозни средства, заграждения и подранили пешеходци, ударите в одраната ламарина и приближаващия вой от сирените на френската национална полиция. Миладинов е добре подготвен кадър с богат опит на полеви агент, но по това време вече завежда операции на търговско равнище, и това е още едно несъответствие – защо е в челото на ограничителния отряд? Лицето му може би издава отговор и на този въпрос: случило се е нещо чрезвичайно, за момент е зърнал обратната монета на живота си и в този момент не се интересува от непосредствените опасности, които преминават на сантиметри от вратата до него и го връхлитат фронтално с всяко отместване на стрелката на секундарника. Или иначе казано – Миладинов, човекът, който е уреждал сделки в Алжир, Цюрих, Амстердам, Лисабон, довереното лице в среднощните гуляи из вертепите на Лондон в услуга на Краснознамский, Серпин и Молотов, вече съзира ролите на Страйпс и Старлинг в глобалната пиеса, която толкова дълго е населявал като безименен статист. Остава му единствено да си представи горещия следобед в Мексико Сити, в Деня на мъртвите, в света, който доброволно е отричал, но обитава като призрак.

Когато вторият автомобил на българските тайни служби успява да пресече бягството на френските бандити и по тях е открит огън, шофьорът до Миладинов отбива и паркира на безопасно разстояние. Колата на бандитите изкривява траекторията си, подскача със скърцащ стон на уморен бегемот и се преобръща няколко пъти, като сипе по пътя си тела и стъкла. Докато оперативните работници от втория автомобил подсигуряват зоната на катастрофата и бързо влизат повторно във владение на откраднатото куфарче, Миладинов приближава бавно по още по-обезлюдената парижка улица. Ръцете му са в джобовете на шлифера и няма как да знаем дали в някой от тези джобове няма лично оръжие.

Миладинов спира на няколко крачки от широката кървава диря по облите павета, която един от френските бандити упорито, но със сетния си дъх, оставя в своята одухотворена борба да се измъкне от местопрестъплението.

Всичко, което трябва да направи Миладинов, е да го подмине и да изчезне завинаги, но очите му са широко отворени.

Кода Импекс: Страйпс & Старлинг“ е част от издадения още роман на Петър Тушков „Кода Импекс“.