Онази вечер заспах на слабата светлинка на лоените лампи, убеден, че на следващия ден отново ще бъда собственик на месо, а докато из Халите обикаляха групи полицаи да проверяват купоните, в главата ми узря план как да осъществя замисъла си.

Сутринта не ме събуди шум, нито пък полицейска проверка. Съзнанието ми беше свежо като репичка още по изгрев. Събуди ме стържещ глад. Опитах се да го притъпя извън Халите със здраво лочене на вода от кладенеца, при който вече бях свикнал да ходя почти като при своя собственост. Напълних си стомаха до дупка с течност и след като се върнах в Халите, вече само чаках момента, когато трета категория щеше така да се изпълни с купувачи, че изпълнението на намерението ми щеше да стане възможно без риск.

Чакането ми се струваше безкрайно дълго, но най-сетне дочаках своя миг. Халите отново се тресяха, както всеки ден, от тълпите хора, дошли за месо, хора, които мълчаливо, пазейки купоните си, се канеха да получат срещу тях храна.

Наблюдавах изпитателно как се държи всеки от тях и вниманието ми привлече една жена. Обикаляше притеснено от щанд на щанд, несъмнено от страх да не получи срещу купона си твърде вмирисано месо. Напрегнатото ѝ изражение беше за мен ясен сигнал, че има у себе си само един купон – последния, оставащ ѝ до момента, когато отново щеше да може да отиде в службата, за да получи нов. Веднага реших, че тя – тя и никой друг – ще стане моята жертва и ще ми помогне да получа месо като награда от полицаите.

Незабелязано я следвах от щанд на щанд, като, разбира се, не забравях да пазя своя собствен купон. Макар и добре скрит, той можеше да стане плячка на някой прекалено сръчен безделник, който със сигурност добре знаеше на кои места в дрипавото облекло могат да се крият ценните хартийки.

Внезапно жената спря пред един от щандовете. Явно се канеше тъкмо тук да предаде купона си на месаря, за да ѝ даде той месо по свое усмотрение.

Това беше моят момент.

Не се поколебах изобщо. Тъкмо когато жената понечи да извади от джоба си ръката, стискаща купона, аз се хвърлих към нея и докато с едната си ръка здраво я сграбчих за гърлото, с другата бързо посегнах към купона ѝ, който тя – силно стресната от моята атака – бе престанала да стиска. (махнах повторението, много възможно е да е част от речта на героя, но при четене доста се забелязва и на мен поне ми натежа)

Това беше невиждано безразсъдство от моя страна. Макар да бях убеден, че жената има само един купон, ако се беше оказало, че преценката ми не е вярна и из дрехите има скрит още някой, не тя, а аз щях да стана жертва на полицаите, защото безпричинно щях да съм нападнал в Халите човек с купон. Колкото и невероятно да звучи, щях да се озова под подозрение, че направо в Халите, посред бял ден, съм направил опит за клане на черно. Ясно беше, че в такъв случай веднага самият аз щях да стана жертва на полицаите и моето месо скоро щеше да се озове на щанд в първа категория.

Само че предчувствието ми не ме бе подвело. Когато полицаите пристигнаха на мястото, където бях приклещил здраво задържаната, и я провериха, беше установено, че жената наистина не е в състояние да се легитимира с купон, защото единственият и последен, който бе имала, вече бе преминал в моя джоб.

После всичко протече както обикновено. Жената беше заклана на място, а аз и безделникът, който беше повикал полицаите, през това време нехайно се навъртахме наоколо. После отново влязохме през мръсната врата в дъното на трета категория и получихме месо. Месото ми принадлежеше по право и веднага щом открих удобно място под един от щандовете, напълних празния си стомах.

Изядох месото си с апетит и с удовлетворение. Новопридобития купон скрих в износените си обувки, които никога не събувах. Дори сега да се случеше да ми свият купона отпреди, нямаше от какво да се страхувам – можех веднага да се легитимирам с друг.

Халите!

С каква наслада повтарях думата за себе си. Халите! Място на изобилие и благоденствие!

С чувството на ситост и превъзходство прекарах остатъка от деня в шляене из трета категория; дори надникнах и във втора, където се опияних от гледката на прясно месо от мърша и месо, прехвърлено от първа категория. Греех се на лъчите на успеха и винаги когато показвах на полицаите, че съм собственик на купон, го правех с чувство на съзаклятие и общност с тях.

Вечерта си легнах доволен, с вяра в бъдния ден.

Докато лежах, разположен удобно под щанда, внезапно съгледах току над себе си мъж с много нездрав вид, който точно тогава се олюля, облещи се от болка, улови се за корема и започна мъчително да си поема въздух. Като притисна длани към утробата си, остави открит своя купон; до този момент сигурно го беше пазил като зеницата на окото си, обаче явно присвилата го болка беше по-силна от страха да не го изгуби. Почти бях решил да се възползвам от ситуацията и ахà да скокна на крака, когато страдащият мъж осъзна опасността, на която бе изложил купона си, и отново рязко долепи ръка към джоба си. Съответно изгубих интерес към него и не смятах да му обръщам повече внимание, когато чух стон от устата му, а после видях как се сгърчва в жесток спазъм.

След миг усетих миризма – много характерна миризма, която тук, в Халите, нямаше място. Мъжът направи крачка-две, изквича и в същия миг видях от мизерните му крачоли да се стича онова, което явно беше източникът на усетената миризма.

Не се поколебах и секунда.

Изстрелях се на крака, разбутах с лакти тълпата и, опасявайки се мъжът да не ми избяга, преди да съм довел полицаи, се понесох като вихър през Халите. За радост скоро се натъкнах на такива – тъкмо извършваха проверка наблизо.

Бързо привлякох вниманието им, а после, като им махах да ме последват, се завтекох обратно – обратно към мъжа, толкова явно нарушил наредбата да не се вършат физиологични нужди в Халите. Полицаите бяха също толкова бързи като мен, а може би и по-бързи; стигнахме на мястото заедно.

Мъжът вече бе схванал в каква опасност е изпаднал и когато ни видя да се приближаваме, се опита да хукне. Болката му обаче беше по-силна от него – направо не можеше да помръдне от мястото си.

Не след дълго отново излизах през малката мърлява врата в края на Халите, вече пак притежател на месо.

Ех, какъв печен безделник бях само!