смъртта не може
да причини такива разрушения
само животът
чрез тоя непознаваем унес
на всичко живо което пита
а към звездите как
чрез тая тиха връзка
на зародиша със светлината –
автопоетична сигурна
и същевременно опасна
връзка
която плаши и въздига –
излитащият ангел
или изгаряният водород
вътре в звездата
и в разтлението
на гниещата есен –
като крал Лир – вследствие
на въртението на слънцето и
на планетите – земята е човек и
ти нямаш близост имаш родство
това е цялостната личност на живота
или на живото по-точно –
единно същество
което мърда и се храни
навярно изпитва болка
пее и се усмихва
размножава се
еволюира
после съхне –
единно същество
но не единствено
и следователно –
една-единствена субстанция
едно-единствено растение
едно-единствено животно
но непрекъснати взаимодействия
и като ангели
ще се явяваме един на друг
когато си поискаме
във най-различни форми.