Running Inward

неделя е.

мирише на чакалня

познато уравнение:

един + същият

прави

гробна тишина.

мръсно бяло

преди да се намъкна,

завивам водата.

прелива стъклото от чашата.

гробна тишина

прави

счупен камък.

докато устните са разпукани,

кръвта винаги намира своите пътеки.

обличам желанието

съдържа сърцето ти

счупен камък

прави

един + същият.

коридора е залят от огнено кълбо

изсмуквам те от фугите с двете си усти.

нямам среда

неделя е.

срутвам завивката

полепва прах навътре в дъха ми

разтягам се по хоризонта

троша кост по кост

облизвам безкрайността

разпорвам сърцето си за новият ден

издишам съня в цветен фрагмент

активирам слуха,потрепвам с ресниците,

разтварям зениците

...знаех си

и днес те няма до мен

неделя е.

затрупана съм.

окупирам дома си

ще превзема леглото

ще извоювам въздишките Ти

затрупана съм

не мога да дишам

затискам кухнята

и

варя рохки яйца.

бера ягоди от буркана

докато

Ти се къпеш два пъти един

след

друг

в някоя друга неделя.

пускам косите си

целувай ме докато заспиваш на пода

и

ще се разлея в Твоята неделя

неделя е.

разчупваш ме като изсъхнала шушулка

бродираш пръстите си върху мен

откопчаваш гръбнака ми

развързваш коленете ми

копнееш езика ми.

сумрак.режим

варя си кафето и дъвча.дъвча.дъвча

дъвча.дъвча.дъвча

ох,прости:

сварих те с кафето,

разтвори ме цялото

Свободно Поетическо Общество

Running Inward

Ванеса Лу

неделя е.

неделя е.

неделя е.

неделя е.

неделя е.