Какво е музиката, питам се тъкмо преди да започна този текст, и единственият отговор, който успявам да си дам в момента, е: музиката е The Gloaming, без никакво съмнение. И заради това искам да обясня кое и какво е The Gloaming. За да го направя обаче, ще трябва да започна отдалеч, много отдалеч.

Преди твърде много години, за да си спомня някой по нашите географски ширини, попаднали днес във фунията на самодостатъчността, до която достигат само случайни, твърде класически или твърде модерни неща, в Ирландия се случило така, че се родило Sean-nós пеенето, или казано на човешки, не елфически език, old style (старостилното) ирландско пеене. В някои свои образци, запазени до наши дни благодарение на усилия по дигитализиране и ютюбизиране, то напомня на родопското ниско ручене на гласа. В други свои образци, отново някак близки до българския фолклор, то напомня на протяжна жалба с накъсани гърлени напеви, които излизат от музикалната фраза, за да тръгнат бог знае накъде. Sean-nós пеенето е винаги на ирландски език, а когато е на друг, например на английския, заради чието дългогодишно надмощие ирландският едва е оцелял, то не е същото. Последното казва нещо много съществено – че езикът, на който се пее, е също толкова важен, колкото и изпятото. Преводът винаги уязвява и си давам сметка, че дори моят превод на чудото The Gloaming ще го уязви и вероятно принизи. Защото в същността си то е тънко, бутиково музикално изкуство.

И сега няколко думи за моя път до това чудо. През 2006-а видях и чух репортаж по БНТ за музикален фестивал, в който участваха Afro Celts Sound System – огромна конгломерация от артисти, работещи върху фюжън между традиционната ирландска мелодика и ритмите на Западна Африка. Тогава чух, но не запомних нито лицето, нито гласа на един от артистите, който каза, че начинът, по който пее, това Sean-nós пеене, е почти на умиране. Няма кой да го прави, почти няма кой да го прави. Единственият масов пример за това пеене е Shinead O’Connor, най-известна с парчето Nothing Compares to You, подарено ѝ от Принс. От 2006-а г. насам слушам Afro Celts Sound System, но едва наскоро потърсих гласа на този певец. Той се казва Iarla Ó Lionáird, родом от графство Корк, провинция Мънстър, Ирландия, и може да пее. Нещо повече – гласът му и езикът, на който пее, сами по себе си са музика.  И въпреки че именно с неговото име свързвам проекта The Gloaming, този проект е плод на петима музиканти, трима от тях ирландци, и други двама – от Ню Йорк и Чикаго.

Първият албум на The Gloaming, наречен простичко „The Gloaming“, се появява през вече далечната 2014-а г. и веднага е отбелязан. Вторият, реализиран през 2016-а г., има още по-минималистичното заглавие „2“. Записан за една седмица, Гардиън нарича албума „изискан“ и създаден от „виртуозен бенд“. Квинтетът пътува постоянно по света и свири в Парижката филхармония, операта на Сидни, Хамбургската филхармония. Разгледах концертната част на сайта им и видях, че през март 2018-а г. е било единственото им за тази година живо представяне в Националната концертна зала в Дъблин, което се превръща в своеобразен албум – „Live at the NCH“. Тепърва предстои ново турне, което ще започне на 22-и февруари в Утрехт, Холандия и ще завърши в Санта Барбара, Калифорния през април. Най-близо до България ще бъдат във Верона на втори март.

Групата, както се казва и по-горе, използва класическата ирландска музика, най-вече мелодиката на reel-a, традиционно в размер 2/2 или 4/4. "Парчетата" им работят със стари ирландски песни и текстове от ирландската литература. За да дам примери: „Song  44“ от първия им албум адаптира 800-годишна ирландска любовна поема за мъж, сънуващ жената, която обича. Друго тяхно "парче", „Saoirse“ или „Freedom“, e адаптирано по поема със същото име на ирландския поет от ХХ век Sean O’Riordan. „Sailor’s Bonnet“ e reel-мелодия, записана през 20-те години на ХХ век и преработвана от множество музиканти. „Samradh Samradh“ или „Summer Summer“ e съвременна адаптация и аранжимент на стара ирландска песен, написана за келтския празник Bealtaine, който наред със Samhain, празнуван на деня, на който западното християнство празнува All Saints или All souls day, е един от основните келтски празници.  „Samradh Samradh“ е един от фаворитите ми в този албум, наред с дългия  почти 17 минути „The Opening Set“ – фина и жива, модерно звучаща reel-мелодия, започваща с гласа на Iarla.

И да, това, което правят The Gloaming, не е за всяка аудитория. То е тихо, спокойно, втренчено в своите корени създаване, което въпреки това или тъкмо заради това използва модерни аранжименти и звук, без да настоява шумно, че всеки може да го слуша. В него има всичко, което можем да очакваме от цигулката и пианото – жалба, скръб, стремеж, носталгия и толкова много тишина, колкото всяко истинско изкуство предполага.