Нека го кажем така: “The death archives” на Йорн Стуберуд, познат повече като “Necrobutcher”, е абсолютно задължително четиво за всеки истински фен на екстремното изкуство!

Метъл музиката е забележимо поп културно явление от последните няколко десетилетия, чували сте за нея. Вдъхновен от новата вълна в британския хеви метъл и групи като Venom, Celtic Frost и т.н., скандинавският Блек метъл се утвърди като самостоятелно направление с хиляди, вероятно дори милиони последователи по света, а The True Mayhem или просто Mayhem, се превърнаха в бащи и основен символ на този мрачен култ. Те оцеляха като проект през всичките “кървави” години и нещо повече – доказаха се като „едни от малкото истински иноватори в историята на рокендрола“, както твърди Търстън Мур (Sonic Youth) в своя послеслов към “The death archives Mayhem 1984 – 94”.

Книгата представлява изкусително колекционерско издание с твърди корици и по същество се явява биография на проекта Mayhem, исторически извор с много сведения за ранните години на сцената, както и фотоалбум – запазил последните неунищожени доказателства за легендарни подвизи от тъмните години на зараждащия се норвежки Блек метъл.

По традиция феновете на различните течения в екстремната музика винаги са се делили на специфични подгрупи, трудно различими за страничния наблюдател. Ако човек не е расъл с тази музика, възприемайки постепенно нейния скандален естетически натюрел, би било доста трудно да проумее историите, които са разказани и показани в книгата. Нужна е доста любознателност и дори храброст, които да тласнат към внимателно навлизане в дебрите на този „музикален ужас“, през свикването с шокиращите му звук и визия, до разбирането на социокултурните послания, които носи той. Книга като тази е особено ценна, тъй като описва генезиса на радикално нов стил. Едно непознато по своята бруталност звучене, окултен, „пребит“ и „мъртъв“ звук с характерни музикални ефекти и свои специфични техники на изпълнение. При всичко това, със социалната си и политическа зареденост, както и с вложените DIY практики, този стил се приобщава към една вече утвърдена контракултурна традиция, която сме свикнали да наричаме пънк.

Ключови за книгата, освен детайлната историческата фактология, са водещата концепция за “аrt by accident”, която доминира ранните години на група, учеща се да свири в движение; разнообразните методи за популяризация, градили монолитната репутация на Mayhem, както и светлината върху мистериозния живот и смъртта на поета, мрачен фантаст и култов вокалист Пер Ингве Олин – по-известен на феновете като “Dead”. Акцент в историята, разбира се, е и неочакваното убийство на основателя Ойстен “Euronymous“ Аарсет, свързано с всички онези изгорени норвежки църкви, за които също навярно сте чували. Това е един знаков инцидент, окончателно подпечатал негативния имидж на Блек метъл изкуството, тъй като в него като извършители и жертви са замесени изцяло членове на една и съща субкултурна група.

“The death archives” ни представя ранните години на едни музикални идеалисти, страстни новатори и изключително амбициозни артисти като цяло. Техният живот е бърз и изпълнен с конфликти, както социални, така и такива от чисто екзистенциален характер. Живот между светлината и мрака – постоянен баланс между невинната младежка игра и дебрите на депресията… на смъртта. Днес легендата за тези хора продължава да расте, техните апокрифи придобиват все по-нечовешки блясък и добавят нови и нови значения към контекста на мита Mayhem. Достатъчно е да съберете смелост и да посетите техен концерт, за да видите с очите си какво въздействие върху феновете има всичко това, за което говорим в настоящия текст.

Тълпата на Mayhem е мощна и многолюдна, в много отношения фанатизирана. Спокойно можем да кажем, че музиката на бандата отключва една самоходна стихия, нарастваща при пълна липса на контрол от страна на своите създатели. И в това едва ли има нещо лошо (един култ не може да бъде истински без фанатични последователи) след момента, в който става ясно, че култът всъщност предлага изкуство – един готически по своите внушения спектакъл. Тук дори запазената марка на обърнатите кръстове, се превръща от агресия към религията, в отворен въпрос към глупашките норми и догматичните правила, тормозещи съзнанията на масите. Но ето, ние вече спим малко по-спокойно, защото етикетът на злонамереността и насилието, който обществото дава на артистите от този род – при това с една комфортна увереност в правотата си, каквато увереност предлага само дълбоко вкоренения и добре приет стереотип – бледнее все повече с нарастването на отпечатъка, който екстремната музика копае в историята. Принос за това имат точно изданията като “The death archives Mayhem 1984 – 94“ на Ecstatic Peace Library.