Цигуларят от Дуни

Щом засвиря на хората в Дуни —
скачат в танц като морски вълни.
Братовчед ми е отче в Килварнет,
а брат ми — в Мокарабуи.

Братовчед си и брат си задминах:
четат те от своя Псалтир,
аз чета от една песнопойка —
в Слайго купих я на панаир.

И когато накрая на дните
видим Петър как свети цял в злато —
той ще кимне на три стари духа,
на мен пръв ще отвори вратата.

Че добрият е винаги весел,
Бог да пази от злото, 
и обича цигулка да свири
и обича да гледа хорото.

Мойте хора щом горе ме видят
ще придойдат от всички страни
 с вик: “Я виж, цигуларят от Дуни!”
в танц подобен на морски вълни.

The Fiddler of Dooney 

WHEN I play on my fiddle in Dooney,       
Folk dance like a wave of the sea;    
My cousin is priest in Kilvarnet,       
My brother in Moharabuiee. 
          
I passed my brother and cousin:               
They read in their books of prayer;   
I read in my book of songs   
I bought at the Sligo fair.      
          
When we come at the end of time,   
To Peter sitting in state,         
He will smile on the three old spirits,           
But call me first through the gate;    
          
For the good are always the merry,  
Save by an evil chance,         
And the merry love the fiddle           
And the merry love to dance:           
          
And when the folk there spy me,     
They will all come up to me, 
With ‘Here is the fiddler of Dooney!’         
And dance like a wave of the sea.         

1899

Второто пришествие

Кръжи соколът все по-надалече -
вече не чува своя соколар;
отслабва центърът; в разпад е всичко;
отприщва се анархия в света,
прилив от кръв помътен се отприщва,
дави обреда на невинността;
добрите нямат кауза, а злите
от страст са обладани и решими.

Безспорно идва ново Откровение;
безспорно идва Второто пришествие.
Пришествие… едва изричам думата
и образ породен от Spiritus Mundi
смущава взора ми: в пустинни пясъци
с тяло на лъв, с лицето на човек,
с поглед жесток и празен като слънцето,
миражът движи бавните си хълбоци,
залитат сенки на пустинни птици в смут.
Пак пада оня мрак; но вече знам,
че двайсет века сън от камък рухват
като кошмар в разклатената люлка:
какъв груб звяр, часът му днес ударил,
пъпли към Витлеем да се роди?

The Second Comming

Turning and turning in the widening gyre  
The falcon cannot hear the falconer; 
Things fall apart; the centre cannot hold; 
Mere anarchy is loosed upon the world, 
The blood-dimmed tide is loosed, and everywhere   
The ceremony of innocence is drowned; 
The best lack all conviction, while the worst   
Are full of passionate intensity. 

Surely some revelation is at hand; 
Surely the Second Coming is at hand.   
The Second Coming! Hardly are those words out   
When a vast image out of Spiritus Mundi
Troubles my sight: somewhere in sands of the desert   
A shape with lion body and the head of a man,   
A gaze blank and pitiless as the sun,   
Is moving its slow thighs, while all about it   
Reel shadows of the indignant desert birds.   
The darkness drops again; but now I know   
That twenty centuries of stony sleep 
Were vexed to nightmare by a rocking cradle,   
And what rough beast, its hour come round at last,   
Slouches towards Bethlehem to be born? 

1919

Дългокрака муха

Цивилизацията да не тъне,
разгромът днес да не е край,
вържете по-далече коня
и спрете кучешкия лай;
че в своята палатка Цезар
пред карта разпростряна
в нищото е вперил взор,
подпрял главата с длани.
Като дългокрака муха по вода
умът му се движи над тишината.

Да станат пепел кулите на Троя,
мъжете да я помнят ясно, 
движи се нежно, ако е нужно
в това самотно място.
Полужена-полудете, тя мисли,
че не я гледат и поема
видяна калайджийска стъпка
на уличната сцена.
Като дългокрака муха по вода
умът й се движи над тишината.

Момиченцата да намерят
първия Адам на мисълта,
папската капела затворете,
не пускайте тези деца.
Там на скелето високо
Микеланджело лежи.
Не по-шумна от мишка
ръката му кръжи.
Като дългокрака муха по вода
умът му се движи над тишината.

Long-Legged Fly

That civilisation may not sink,
 Its great battle lost,
 Quiet the dog, tehter the pony
 To a distant post;
 Our master Caesar is in the tent
 Where the maps are spread,
 His eyes fixed upon nothing,
 A hand upon his head.
 Like a long-legged fly upon the stream
 His mind moves upon silence.
 
 That the topless towers be burnt
 And men recall that face,
 Move most gently if move you must
 In this lonely place.
 She thinks, part woman, three parts a child,
 That nobody looks; her feet
 Practise a tinker shuffle
 Picked up on a street.
 Like a long-legged fly upon the stream
 Her mind moves upon silence.
 
 That girls at puberty may find
 The first Adam in their thought,
 Shut the door of the Pope's chapel,
 Keep those children out.
 There on that scaffolding resides
 Michael Angelo.
 With no more sound than the mice make
 His hand moves to and fro.
 Like a long-legged fly upon the stream
 His mind moves upon silence.

1939

Превод: Вл. Левчев