в ада без изход и ние бяхме и ние бяхме някога. сега сме и ще бъдем и утре, вдругиден и и во веки веков водите на същата река ще ни къпят. колко месеца бяха единствено ден и нощ, колко ли месеца не го търсих навсякъде? минувачо, внимавай: пространството там рязко кривва наляво, главата на влечугото се къса от тялото, гипсът на шията се счупи и нацепи, онази глава сега се носи сама над суша и вода, сама е сега, сама на кораба на себастиан. а ти бъди внимателен: ако се подхлъзнеш там, никаква карта няма да ти помогне, напразно ще се мъчиш да откриеш изхода-входа-изхода, напразно ще се насилваш да разкъсаш савана на пространството, в което си се приплъзвал. отвъд няма да намериш нищо друго освен следата от стъпките от тази страна. безкраен и безизходен е адът. и никоя география досега не успя да го приближи. и никакъв полъх не го предвещава. нито пък го следва опашка на комета. като облак над въздуха се носи той над суша и вода, никакъв полъх не го предвещава. нито пък го следва опашка на комета.
Превод от румънски: Лора Ненковска
Йоан Ес. Поп е румънски поет, когото не без основание наричат „жив класик“. Автор е на четиринайсет поетически книги, а в България е представен със стихосбирката „Адът без изход“ (2016, Издателство за поезия „Да“).
Поезията на Поп е гъста, лепкава и поглъщаща като калта на вечно повтарящото се всекидневие. Кал, която нито времето, нито алкохолът, нито унинието и надеждата могат да измият. В стиховете си Поп непрестанно търси „изхода-входа-изхода“ от застиналата в един безкраен миг реалност, но е обречен никога да него открие, защото, както пише той, рейсът минава само в четвъртък, а тук винаги е вторник.
Със стихотворението „В ада без изход“ започва третият брой на „Свободно поетическо общество“ на тема „Близкият изход“ .