pexels-photo-196872.jpg

Йоан Ес. Поп

в ада без изход и ние бяхме и ние бяхме някога.
сега сме и ще бъдем и утре, вдругиден и 
и во веки веков водите на същата река ще ни къпят. 

колко месеца бяха единствено ден и нощ, 
колко ли месеца не го търсих навсякъде?

минувачо, внимавай: пространството там 
рязко кривва наляво, главата на влечугото
се къса от тялото, гипсът на шията се счупи и нацепи, онази глава

сега се носи сама над суша и вода,
сама е сега, сама на 
кораба на себастиан.
а ти бъди внимателен: ако се подхлъзнеш там, 
никаква карта няма да ти помогне,

напразно ще се мъчиш да откриеш изхода-входа-изхода,
напразно ще се насилваш да разкъсаш савана на пространството, 
в което си се приплъзвал. отвъд няма да намериш нищо друго
освен следата от стъпките от тази страна.
безкраен и безизходен е адът.

и никоя география досега не успя да го приближи.
и никакъв полъх не го предвещава.
нито пък го следва опашка на комета.

като облак над въздуха се носи той 
над суша и вода, никакъв полъх не го предвещава.
нито пък го следва опашка на комета.

Превод от румънски: Лора Ненковска

Йоан Ес. Поп е румънски поет, когото не без основание наричат „жив класик“. Автор е на четиринайсет поетически книги, а в България е представен със стихосбирката „Адът без изход“ (2016, Издателство за поезия „Да“). 

Поезията на Поп е гъста, лепкава и поглъщаща като калта на вечно повтарящото се всекидневие. Кал, която нито времето, нито алкохолът, нито унинието и надеждата могат да измият. В стиховете си Поп непрестанно търси „изхода-входа-изхода“ от застиналата в един безкраен миг реалност, но е обречен никога да него открие, защото, както пише той, рейсът минава само в четвъртък, а тук винаги е вторник.

Със стихотворението „В ада без изход“ започва третият брой на „Свободно поетическо общество“ на тема „Близкият изход“ .