Александър Шурбанов
Дендрариум
Александър Шурбанов (София, 1941) е автор на дванадесет книги с поезия, на много есеистични творби, както и на голям брой литературоведски изследвания, публикувани в България и чужбина. Превел е на български „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър, Шекспировите големи трагедии, „Изгубеният Рай“ и „Самсон агонистът“ на Джон Милтън, стихотворенията на Дилън Томас и др. Повече от четири десетилетия той е преподавал английска литература в Софийския университет.
Предложените пет стихотворения са от книгата му „Дендрариум“ (Scalino, 2017), преведена от автора за предстоящото ѝ англоезично издание. Две от стихотворенията са излизали и в предишни книги на Шурбанов, но всички се публикуват на английски за първи път тук.
За Иван Теофилов „Дендрариум“ представлява „съкровен поетически свят, изпълнен с една ту афектирана към бедствията, ту почтително смирена към тържествата на природата цивилизована душевност, ... книга, пронизана от мъдрост и щедрост на духа.“
Като цитира максимата на Джон Кийтс, че „ако поезията не се ражда така естествено, както листата на дървото, по-добре да не се ражда въобще“, английският поет Питър Робинсън казва за „Дендрариум“: "Листната естественост на тези стихотворения се извисява във въздуха и зарейва читателя сред сбраните в тях трепкащи във вятъра и озарени от слънцето върхари.“
Alexander Shurbanov (Sofia, 1941) is author of two dozen books of poetry, essayistic prose and literary criticism, published in Bulgaria and abroad. He has also translated into Bulgarian Chaucer’s The Canterbury Tales, Shakespeare’s major tragedies, Milton’s Paradise Lost and Samson Agonistes, the poems of Dylan Thomas, etc. For more than four decades he has taught English literature at Sofia University.
The five poems offered here are from his Bulgarian-language book Dendrarium (Scalino, 2017), translated by the author for its forthcoming English-language edition. Two of the poems have appeared in Shurbanov’s previous books, but none has been published in English before now.
Ivan Teofilov sees Dendrarium as ‘a cherished poetic universe, alive with an intensely civilized spirituality, passionately reacting to disasters and reverently humble before the triumphs of nature,… a book imbued with wisdom and generosity of spirit.’
Quoting John Keats’s axiom that “if poetry comes not as naturally as the leaves to a tree, it had better not come at all,” Peter Robinson says of Dendrarium: ‘The leaf-like naturalness of these poems takes to the air and sustains a reader amidst its gathering of wind-stirred and sun-lit tops.’
